След десетилетие на конфронтация и изкуствено напрежение между България и Македония, прословутият „Договор за добросъседство“ вече е факт и ще бъде подписан официално в Скопие. Освен нова страница в отношението между двете най-близки страни и безспорна победа за българската дипломация, договорът ще донесе и много дивиденти за двете страни.
smugmug.com
Не трябва да забравяме и големият принос на новото македонско правителство в лицето на премиера Зоран Заев, който тотално промени курса на страната си. От една страна поставена в изолация, той за изключително кратък период от време успя да я отвори към ЕС и НАТО. Голяма роля в това играе и първата му международна визита след Брюксел, а именно при българския премиер и личен приятел Бойко Борисов.
Срещата в София показа решителността на българското и македонско правителство за отваряне на нова страница в отношенията между двете страни, а тази решителност беше затвърдена от общото поставяне на цветя пред паметника на Цар Самуил в София. Този символичен акт показа готовността на Заев и за нов преглед на общата ни история. Самият той я нарече „заедничка“ история.
БГНЕС
След като парламентите на двете страни одобриха договора, той със сигурност ще бъде подписан в Скопие, непосредствено преди честванията на Илинден в Македония. Символичната дата на началото на Илинденско-Преображенското въстание отново показва решителността на Заев и Борисов за общото честване на общата ни история. Какво ще произлезе от подписването на този договор и какви ще са ползите за двете страни?
Условно ползите могат да се разделят в три графи- икономически, културни и геополитически.
Икономическите ползи са от съществено значение за благосъстоянието на хората в двете страни. Новите добросъседски отношения между двете страни ще позволят целенасоченото развитие на търговията и стокообмена в по-големи мащаби. От сегашните 600 млн. евро годишен стокообмен между България и Македония, цифрата може да се удвои. Този ръст в търговския стокообмен ще е от полза и за двете страни. За тези цели ще помогне и отлаганото с десетилетия създаване на жп връзка между Скопие и София, която е част от важния за Европа коридор номер 8, свързващ Адриатическо море с Черно море. ЕС изяви готовност да финансира този проект.
wikipedia
Друг важен инфраструктурен проект трябва да бъде създаването на магистрален път между двете столици. В досегашните инфраструктурни планове на двете страни връзките между тях просто липсваха. България планира изграждането на АМ „Калотина“ до Сърбия, АМ „Русе-Велико Търново“ до Румъния, АМ „Струма“ до Гърция и завършената АМ „Марица“ до Турция, но не се говореше за магистрала до Македония. В Македония положението бе подобно. Цялата им инфраструктура се развиваше в посока Север-Юг, свързваща страната с Гърция, Сърбия и Косово. В последно време се строи и магистрала към Охрид и Албания. Планове за магистрала на Изток към България няма. Тази инфраструктурна политика трябва да се промени след подписването на договора и двете страни да създадат максимално добра свързаност помежду си. Така отново ще се спомогне икономиката и стокообмена, както и засилването на туристическия поток в двете посоки.
В културен аспект при пълното прилагане и спазване на договора трябва да се възстанови историческата справедливост и научната историография да се произнесе по спорните въпроси, възникнали между двете държави. Модерната българска държава е далеч от романтичните илюзии, че македонците изведнъж ще осъзнаят своята българска идентичност и двете държави ще се слеят в една. Това личи и от една от клаузите в договора, която гласи, че никоя от държавите няма териториални претенции към другата. В днешните исторически обстоятелства най-добрият вариант за обединение е в рамките на Обединена Европа.
БГНЕС
Реално договорът ще допринесе за уважението и разбирателството между хората от двете страни на границата, опазването и почитането на българските паметници в Македония и премахването на острата антибългарска пропаганда, провеждана от правителството на бившия премиер Груевски и неговите близки медии. Общото почитане и честване на празниците и събитията от историята ни само ще покаже израстването на двете държави и готовността на Македония да се присъедини към европейското семейство.
One Love- Турне на известни български и македонски изпълнителни в двете страни това лято.
Слабите културни връзки между двете страни в миналото е редно да бъдат подобрени. В това число навлизането на медии, музика, спорт, артистични прояви, кино и театър от България в Македония и от Македония в България. Това значително ще спомогне за сближаването на гражданите и спирането на езикът на омразата.
europost.eu
Геополитическата тежест на събитието ще се отрази благоприятно и за двете страни. За Македония този договор ще допринесе за бързото излизане от международна изолация, в която беше вкара страната от правителството на Груевски. Договорът е силно подкрепян от ЕС и САЩ, респективно и от НАТО. Ще се създаде нов път към ЕС за Македония, като това ще е възможно най-вече по време на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 година. България отдавна заяви, че един от основните приоритети на председателството ще е интеграцията на Западните Балкани. При скорошно разбирателство с Гърция за проблемите с името на Република Македония, страната може бързо да стане член и на НАТО.
За България това ще е голям външно политически успех, който само затвърдява и разширява влиянието на страната ни на Балканите. Авторитетът на страната ни на геополитическата сцена ще се повиши и ценното ни геостратегическо разположение все повече ще бъде използвано като незаобиколим фактор за европейската външна политика. България се оформя като посредник, медиатор между Изтока и Запада, между Балканите и ЕС, между Турция и ЕС. Тази роля определено ще се затвърди след подписването на договора.
В общ план винаги е по-добре две страни да работят заедно. В случая с България и Македония едно общо сработване и подържане по важни въпроси на международно ниво ще допринесе до по-голяма тежест и за двете страни. Добър пример за такава политика може да се намери в общата инициативност между Гърция и Кипър. Подкрепата на едната страна за другата допринася значително за тежестта при налагането на интересите и гласността на двете близки страни в международен план.
Подписването на този договор за добросъседство няма с магическа пръчка да преобразува отношенията между България и Македония, но ще даде началото на един процес, който при добро стечение на обстоятелствата ще доведе единствено до дивиденти и за двете страни. Всичко зависи от внимателния и търпелив подход на българската страна и желанието за развитие и искреността на македонската страна. По всичко личи че българите са дорасли за едно съвременно сближаване между Македония и България в рамките на Обединена Европа. Важно е и гражданите на Македония да са осъзнали, че това е правилният път на развитие в проблемната и разединена страна. В крайна сметка „Съединението прави силата“ е винаги актуален лозунг.
