Определенията “child-king”, “man of his time”, “Elysee`s Dorian Gray”, “The Little Prince” се отнасят за един човек. Соченият, че ще бъде най-влиятелната личност до 40 години според класацията на „Форчън“ – младият френски президент в момента е на своята европейска обиколка, за да посети Австрия, Румъния и България. Тази вечер в двореца „Евксиноград“ се очаква да пристигне елисейският принц.
Най-младият президент от времето на Наполеон успя да преобърне изцяло френската политическа система – такава, каквато я познават французите от десетилетия. Той маргинализира политически партии, доминиращи във Франция с години. Реформатор под маската на революционер се оказва точният образ, съчетаващ политическата обиграност на френския двор и афинитета на Франция към революции. Еманюел Макрон категорично е “man of the moment” във и за Франция. И от това, което видяхме дотук, по отношение на вътрешнополитическите си противници, той играе блестящо ролята на „маргинализатор“.
Във външнополитически аспект обаче Франция и в много по-голяма степен Европейският съюз се нуждае от лидер, който да изиграе противоположната роля. Европа повече от всякога има нужда от политик, който да я демаргинализира. Както нея самата в световен план, така и отвътре.
Такъв проблем в рамките на ЕС съществува със страните от Източна Европа. Не особено силните и стабилни икономически държави от ИЕ представляват огромна тежест чрез командированите работници и мигранти. По-силните икономически страни чувстват, че по-слабите се възползват, доколкото по-слабите се чувстват маргинализирани. Проблемът ескалира на фона на разговорите за Европа на скорости. Темата е особено деликатна, защото засяга свободната търговия в рамките на ЕС, но гласуването за Брекзит окончателно показа, че разрешаването му не търпи отлагане.
Още по време на предизборната си кампания Макрон се обяви за привърженик на европейската идея, но категорично обяви, ще ЕС не може да съществува в настоящата си форма. Може би елисейският принц е взел реформата в свои ръце. И, ако е така, е намерил оптималният начин чрез посещението си в Австрия, Румъния и България.
Ходът е блестящ и зад него прозира политическият маниер на държава с история на империя. Ударът е двоен, Макрон има шанс едновременно да реши проблема на страната си и ЕС с Източна Европа чрез разговори по деликатната тема, както и да съдейства от позицията си на тези държави членки по техните проблеми и искания.
Именно този прийом, при който проблемът ще бива решаван в полза на двете страни, е начинът на Макрон. Той се откроява в цялата му външна политика. Особено ясно се наблюдава и в маниера, чрез който се справя със своя външнополитически антагонист – Доналд Тръмп. Както повечето анализатори отбелязват, Макрон е единственият европейски лидер, който изглежда „има нервите“ да се справи с него. Надеждата за това пролича още в момента, в който на депресията след избирането на Тръмп се противопостави обратно заредена вълната от позитивизъм след изборa на Макрон.
Блестящ пример за това е начинът, по който елисейският принц използва „оръжието“ на Тръмп при отказът му САЩ да се присъедини към Парижкото споразумение за климата, като публикува туит с фразата – „Make our planet great again”. Известно е, че особено показателен за политика е начинът, по който използва оръжията на „противниците си“. В този случай трябва да се съгласим, че беше блестящо.
В този ред на мисли важно е да споменем и срещата му с руския президент Владимир Путин във Версайския дворец. При която младият Макрон беше дипломатичен, но и категоричен с опитния руски президент като предупреди ясно, че Франция ще отговори незабавно в случай на използване на химически оръжия в Сирия.
Разбира се, управлението и влиянието, основано на харизмата не може да е вечно, също както младостта, но изглежда Макрон има повече от това.
Външнополитическият маниер на френския президент, както и въвеждането на новите политически играчи, очертава разпределението на силите да се обособи по оста на противопоставянето на агрумента на силата, в лицето на САЩ, Русия и Азия срещу силата на аргумента в лицето на Европа и то Европа, водена от Макрон.
Интересно ще бъде и взаимодействието между френския президент и българския премиер Борисов, доколкото те се опитват да изиграят една роля – Борисов за региона, а Макрон за Европа.
