Доц. д-р Даниел Вачков, специалист по Нова и съвременна българска история, разказва пред Informo за събитията около Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Днес се отбелязват 132 години от историческата дата.
Доц. д-р Даниел Вачков, снимка: БНТ
Каква е вътрешнополитическата воля за осъществяване на Съединението с Румелия по онова време? Известно е, че неколкократно е имало опити то да се случи.
Разбира се, когато българите получават след толкова много векове чужда власт своето Освобождение, те са радостни. Но тяхната радост не е пълна, защото както е добре известно, една голяма част от териториите, населявани в мнозинството си с българи, остават извън свободното Княжество. И още веднага след Освобождението, за българите, за българското общество и за наскоро възтановената българска държава, възниква като първостепенна задача да постигне националното обединение.
Това е бил един въпрос, който е обединявал абсолютно всички българи, независимо какви обществени позиции са заемали. От най-обикновените селяни до интелигенцията, всички са искали да видят народа, обединен в една държава. Така, че Съединението несъмнено е едно от онези силно обединяващи идеи, които са вълнували българите след Освобождението. Това проличава и по начина, по който то е осъществено. А то е осъществено с един абсолютен ентусиазъм от всички.
Разбира се, първият опит е направен още през 1880 година. Забележете само две години след Освобождението българите правят опит, но тогава става ясно, че много скоро е подписан Берлинският договор и просто Великите сили в никакъв случай не са склонни да ревизират своите решения само две години след като са го подписали. Но българите полагат огромни усилия, за да докажат, че Източна Румелия е една абсолютно българска област. И за четири-пет години от същесвуването си Източна Румелия показва на света, на Великите сили, създали Берлинското статукво, че това разделение между българите от Северна и Южната страна на Балкана е толкова неадекватно, толкова неестествено, че то няма да може да продължи дълго.
И наистина, 1885-та година българите дръзват да нарушат един международен договор с ясното съзнание, че извършват една абсолютна историческа справедливост и че да се противопоставиш на Съединението означава да се противопоставиш на една реалност. На една абсолютна реалност, че българите на юг и на север от Балкана искат да живеят заедно в една държава.
Кои са личностите и ходовете, оказали се ключови за постигане на Съединението през 1885 година?
Както вече казах, идеята е прегърната от цялото българско общество, но разбира се, има и личности, които са да ги наречем двигатели на събитията. Несъмнено една основна фигура сред тях, водещата фигура на Съединиението това е Захари Стоянов, който има революционния опит на Възраждането. От друга срана, към 1885 година Захари Стоянов вече е един обществен авторитет.
На снимката: Капитан Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов, Димитър Ризов
Към 1884 година, той издава първия том от „Записки по българските въстания“ и без съмнение той се утвърждава в обществото като човек с визия, с опит. И това естествено оказва влияние за осъществяването на акта на Съединението.
Тук трябва да отбележим и решителността на тогавашния български княз Александър Първи Батенберг, който е съвсем наясно, че с признаването на Съединението от негова страна започва една сериозна международна криза.
Княз Александър Батенберг
Все пак българите, българското общество дръзват да променят едно статукво, което е определено от Великите сили. Трябва да имаме предвид, че по това време Александър Първи вече е в много лоши отношения с Русия и не е изненадващо, че Русия не подкрепя Съединението. Тя пък именно се опасява, че Съединението ще укрепи позициите на българския княз, а тя вече иска да го отстрани от българския престол и да сложи на негово място по-послушен владетел.
Петко Каравелов
Трябва да отбележим и ролята на тогавашния министър-председател Петко Каравелов, който също, давайки си сметка за международните усложнения, до които ще доведе този акт, все пак той също застава зад Съединението. И, разбира се, всички онези българи, доброволци, участници в Сръбско-българската война, които ще защитят Съединението в следващите месеци, когато Сърбия ще нападне България и тогава вече българите ще покажат на света с военната победа над сърбите, че българите заслужават своето Съединение.
Какво се случва в деня на Съединението? Историята не помни много военни преврати, преминали почти без жертви.
Да, това е наистина един абсолютно може да го наречем безкръвен акт по простата причина, първо, че както казах, Съединението се подкрепя от всички българи. Второ, Източна Румелия като институции, тя се управлява от българи. Естествено, че те също не са против Източна Румелия да се съедини с Княжество България.
Много са показателни думите на генерал-губернатора на Източна Румелия, който всъщност е висш османски чиновник според Берлинския договор. Когато на 6 септември отиват, да кажем, чисто церемониално да го арестуват като представител на османската власт, той заявява „И аз като българин се радвам на това, което става“. Тоест никой на 6 септември в Пловдив не се противопоставя на този акт. Напротив, всички се радват.
Сега, разбира се, че на 6 септември е поставено само началото, обявено е Съединението, но до неговото признаване трябва да се измине много път. И на практика Съединението официално е признато през март 1886 година – т.нар Топханенски договор. Но наистина 6 септември е един акт, който е по-скоро едно тържество на българите. Първо, в Пловдив обявяват Съединението, в последствие в Княжество България всички го посрещат с ентусиазъм и ликуване. На следващия ден, по-скоро на 8-ми, на 9-ти септември в Пловдив пристигат високопоставените държавни мъже на Княжеството. Пристига князът, пристига в Пловдив министър-председателят Петко Каравелов и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, което е ясен знак за общата подкрепа, която Съединението има от двете страни на Балкана както в Пловдив, така и в София.
Как се стига до международно признаване? Непосредствено след това се оказваме заплашени от военен конфликт с Османската империя и със Сърбия.
Разбира се, за да се промени едно статукво, което е определено от Великите сили, това е един много сериозен международен проблем.
Интересното е, че Русия, която е освободила България 1885 година заема негативна позиция по отношение на Съединението. Това в основна степен се дължи на лошите отношения, които Русия има към българския княз. Но по парадоксален начин, в момента, в който Англия разбира, че Русия е против Съединението и разбира, че Русия започва да губи позиции в България, Англия, която всъщност по време на Берлинския конгрес е основната сила зад създаването на Източна Румелия, изведнъж няма нищо против Съединението. И така, най-неочаквано в лицето на английската дипломация българското Съединение получава някаква подкрепа.
Останалите обаче Велики сили не са склонни да приемат, че една малка държава може да диктува нещата на Балканите и като цяло с изключение на Англия всички останали Велики сили са доста враждебно настроени.
Берлински конгрес
Особено враждебно настроени са балканските държави. Османската империя естествено се счита пряко засегната. В крайна сметка Източна Румелия е нейна провинция, така че Османската империя се чувства директно засегната и тя даже започва да придвижва войски. А много остро за изненада на българите реагират сърбите. Сърбите реагират изключително враждебно. Като заявяват, че с този акт България става твърде голяма. Гърците също трябва да кажем реагират враждебно, защото според гръцките националистически тези Пловдив е гръцки град. И в крайна сметка единствената балканска държава, която приема спокойно Съединението това е Румъния.
Само Румъния заявява, че Съединението е един естествен акт, който наподобява тяхното Съединение между Влашко и Молдова, когато 15 години по-рано те се обединяат. Но като цяло трябва да кажем, че международната обстановка не е никак благоприятна с изключение на Англия и на Румъния, останалите Велики сили и Балканските държави са силно враждебно настроени.
И в крайна сметка именно сръбското нападение и най-вече българската победа ще реши изхода на Съединението. Когато за две седмици българите ще спрат сръбското настъпление и ще преминат в контранастъпление, ще минат контраофанзива и по този начин ще променят бих казъл първоначално негативните нагласи. Със своят ентусиазъм, с изключителната си подкрепа за Съединението българите ще покажат на света и на Великите сили, че връщане на старото статукво не е възможно. И че трябва да се търси решение, което да признае Съединението между Източна Румелия, тоест Южна България, и Княжество България. Така, че, бих казъл, Съединението е един наистина впечатляващ и дипломатически, и военен успех на младата българска държава и на българското общество, което доказва през света правотата на своята кауза.
Каква е взаимовръзката между Съединието от 6 септември 1885 и обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 година?
Разбира се, сега нещата стават малко по-различни. Имайте предвид, че Съединението, за да не се, така да се каже, наруши авторитета на Великите сили – една малка държава дръзва да промени статуквото, Съединението е определено като на практика персонална уния. Всъщност Берлинският договор определя, че българският княз става освен княз на Княжество България и генерал-губернатор на Източна Румелия. Разбира се, след 1885 година Източна Румелия директно се слива с България, но на практика, по документи тя продължава да съществува. По документи българският княз продължава да бъде и генерал-губернатор на една област, която на практика не съществува вече. Тя е част от България.
Цар Фердинанд І, заобиколен от членовете на Кабинета във Велико Търново – 22 септември 1908 г.
1908 година обаче в Османската империя настъпват едни промени, там идва на власт един режим, известен като Малотурски режим. И в един момент властта в Османската империя започва да настоява България да се придържа към договорните взаимоотношения. Тоест България да следва своята зависимост към Османската империя. Това вече пък налага 1908 година тогавашния вече български княз Фердинанд, който идва след абдикацията на Александър Първи Батенберг, и тогавашното българско правителство на демократа Александър Малинов да вземат решение, че България трябва да обяви своята вече пълна независимост и по този начин изцяло да отпадне дори и чисто формално и документално, ако мога така да се изразя, проблемът с Източна Румелия.
Всъщност 1908 година, когато България ще обяви своята пълна Независимост и ще стане абсолютно равноправен член на европейските и въобще независимите държави по онова време в света, тя вече окончателно решава и въпроса с Съединението, който, както казах, 1885 година е така решен леко компромисно. Компромисно, тоест формално Източна Румелия продължава да съществува, но вече българският княз е и нейн управител. 1908 година въпросът окончателно се решава и вече става ясно, че със своята Независимост България е абсолютно единна и цялостна държава, обхващаща двете страни на Балкана.
