Антоан Тонев е директор на 17 СУ „Дамян Груев“ в София. По образование е историк. През 2004 година завършва НГДЕК „Константин Кирил Философ“. Завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като в бакалавърската степен специализацията му е по „Средновековна българска история“ (2008). През 2015 година успешно защитава дисертационен труд на тема „Преходът от федератски статут към ранносредновековна държавност в Европа и Средиземноморието (IV – VII век)“ и получава ОНС „доктор“. 

Антоан Тонев
Защо към онзи момент е било важно Независимостта да бъде обявена на конкретната дата? Известно е, че Фердинанд закратко размисля, но правителството на Малинов вече е взело решението.

Независимостта всъщност не е единичен акт. Независимостта е стремление на поколения българи, които са се борели, живеели и умирали с едничката цел да има свободна България. И когато през 1908-ма геополитическите условия позволяват България да излезе от желязната прегръдка на Османската империя, българското правителство знае, че шансът ще бъде даден веднъж и той не бива да бъде изпускан. Фердинанд, да, той е имал своите страхове и своите опасения. Най-вече се е притеснявал за короната и сигурността си и затова може би закратко е размислил. Но правителството твърдо е решило, че с присъединяването на Босна и Херцаговина към Австро-Унгария България също трябва да обяви своята Независимост и именно заради това на 22-ри септември сутринта в църквата „Свети Четирдесет мъченици“ в Търново е прочетен един манифест, с който се поставят основите на Третото българско царство – такова, каквото са си мечтаели да бъде поколения възрожденски българи и такова, на което са посветили живота си всички българи от 1878 до 9 септември 44-та, а някои и след това.

Вече казахте, че Независимостта не е единичен акт, но кой все пак изиграва ключовата роля за постигането й?

Ключовата роля изиграват българските политици, обществениците, интелектуалния елит и до голяма степен българският бизнес. Защото тогава целият народ е имал идеята Независимостта да се случи колкото се може по-бързо, колкото и да не е било изгодно това за някои. Например хората, които са се занимавали с промишленост са били заинтересовани България да остане в пределите на Османската империя, но по чисто родолюбиви, патриотични подбуди те са искали да излезат извън империята и България да бъде независима държава. И всъщност именно на тази синергия между различните обществени групи, ние дължим постигането на Независимостта. Трудно е да кажем коя група е допринесла най-много. Но според мен, разбира се, от чисто романтична гледна точка, най-много са допринесли военните, учителите и политиците.

Цар Фердинанд І, заобиколен от членовете на Кабинета във Велико Търново - 22 септември 1908 г.

Цар Фердинанд І, заобиколен от членовете на Кабинета във Велико Търново – 22 септември 1908 г.

Каква е символиката зад обявяването на Независимостта в църквата „Свети Четирдесет мъченици“ в Търново, както и какво е значението на придобиването на титлата цар от българския монарх?

Църквата „Свети Четиридесет мъченици“ има огромно значение за нашия народ и за нашата държавност. Там България ознаменува своето превръщане в хегемон в Югоизточна Европа по времето на цар Иван Асен Втори. Всички помним думите от надписа, където той казва, че всички други проживяват благодарение на него. Нещо подобно е имал в главата си Фердинанд като план – България да се превърне в християнския хегемон в Югоизточна Европа, контрапункт на ислямския хегемон, каквато е била Османската империя. И именно заради това в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ се случва обявяването на Независимостта, за да се подчертае приемствеността между Великата българска държава от времето на цар Иван Асен Втори и възстановеното Трето българско царство, което е имало претенции към много територии, които към 1908 година все още не влизат в пределите на Княжеството.
Титлата цар също има своето значение, защото това е традиционната българска владетелска титла. Титлата княз много рядко, знаете, в историята е била употребявана от българите. Ние някак сме много по-силно свързани с царската титла и с имперската идеология. Затова Фердинанд я възстановява, защото България в неговите очи и в очите на българите от онова време е истинската империя на българите. И затова те са приемали съвсем нормално връщането на тази титла.

Църквата "Свети четирдесет мъченици", Търново

Църквата „Свети Четирдесет мъченици“, Търново

Какво действително носи обявяването на Независимостта? Съществува тезата, че парадоксално България е била по-самостоятелна и решителна в действията си преди 1908 година.

Така изглежда на пръв поглед. Но на България й е било сравнително лесно да се държи предизвикателно с Османската империя и със своите съседи докато все още е във някакъв вид юридическо обвързване с империята. След 1908-ма ние вече сме независима държава и всеки наш ход е внимателно следен от съседите ни, които не винаги са били добронамерени към нас, дори напротив. И затова българската политика, българската дипломация, българските военни действат много по-внимателно след 1908-ма. Те планират много по-детайлно нещата, но ние виждаме,че всичко си е струвало, когато през 1912-та освободената едва преди няколко десетилетия българска държава разгромява по бойните полета огромната Османска империя. И то не просто побеждава, тя обръща в бяг османските войски и доказва на цяла Европа, че българският войн знае как да се бие и как да побеждава.

Ако направим паралел между Независимостта и предхождащото я Съединение – кое събитие се откроява като по-значимо? Съществува мнението, че Независимостта е дело на европейската дипломация, доколкото Съединението се е случило въпреки нея.

И едното, и другото са възможни само и единствено благодарение на усилията на българския народ и на българските управляващи. Европейската дипломация е помагала и пречила и за двата акта. Различни са желанията на европейските политици. За Съединението например Великобритания е помогнала. За Независимостта са помогнали други, но това няма никакво значение. И едното, и другото биха били невъзможни без смелостта и без всеотдайната работа на всички българи. И затова аз мисля, че ние трябва да ги разглеждаме като български актове. А да сравняваме кой от двата е по-значим, може би, е твърде рано или, може би, никога няма да му дойде времето, защото и Съединението, и Независимостта имат своето важно място в националната ни история. И неслучайно днес те са официални празници, наред с 3-ти март.

Кадър: Informo.bg

Кадър: Informo.bg

Като преподавател Вие сте заобиколен от млади хора. Как оценявате отношението им към националните празници?

Смятам, че националните празници са крайъгълен камък във формирането на нашата национална идентичност. В нейното отстояване и в нейното показване пред света. Затова позитвни празници като 6-ти септември, като 22-ри септември са много важни за подрастващите и ние се стараем всяка година да измислим възможно най-интересния начин, по който да отбележим тези празници и да накараме децата да се докоснат до онова време, да помислят какво са чувствали техните предци преди 109 години и защо са вземали точно тези решения. И мога да кажа, че в последните години забелязвам едно много силно привличане у младите към историята и връщането именно към тези времена от 1878-ма до края на Третото българско царство. Това са безспорно едни много динамични, много величествени и много трагични в някои моменти времена. И младият българин сега си поставя много въпроси. Лута се из дебрите на тази история. И конкретно за 22-ри септември той търси наистина много отговори. Надявам се, че ние заедно ще му помогнем да ги намери.

А кой трябва да възпитава отношението към националната памет?

Всички. Семейството, на първо място, след това институциите в държавата. На първо място, от които са детската градина и училището. И след това и самото общество чрез медиите, дори, ако щете чрез бизнеса, колкото и странно да звучи, но аз съм бил в държави, на които национални празници всички фабрики и заводи биват украсени с националните знамена. Тук това все по-често се вижда. И аз съм уверен, че докъм десетина-петнайсет години и ние ще станем част от онези народи, които знаят как да уважават своите празници.


Share Follow

Leave A Reply