След референдума в Каталуня съществува реална опасност от зараждането на вълна от сепаратистки настроения в цяла Европа. Отзвукът от сепаратистките настроения в Каталуния несъмнено ще доведе до изостряне на положението и в други европейски държави. Странно, или не най-застрашените от сепаратизъм държави в Европа са именно най-богатите страни в западната част от континента. Големите европейски държави като Германия, Франция и Италия, както и въпросната Испания, всъщност въобще не са унитарни и хомогенни общества.
Това, което различава тези страни от, например Балканите, е че в хода на историята те са съумели да се обединят, желателно или насилствено. Въпреки очевидните успехи от техните обединения, историческите разслоения в техните общества все още не са премахнати и чакат подходящ момент за надигане на вълна от сепаратизъм. В повечето случаи поводите за сепаратизъм са повлияни от икономически причини, съчетани с исторически национализъм.
Кои са най-застрашени от сепаратизъм в Западна Европа?
Шотландия и Северна Ирландия
На първо място трябва да се споменат Шотландия и Северна Ирландия. Рискът от отцепване на двете страни, част от Обединеното кралство става все по-голям след резултатите от проведения референдум за излизане на Великобритания от ЕС- Брекзит. От резултатите стана повече от ясно, че Шотландия и Северна Ирландия искат да останат част от ЕС, за разлика от Англия и Уелс. Това засили сепаратистките настроения в двете страни. При Северна Ирландия има реален шанс да запазят членството си в ЕС, ако се отцепят от Великобритания и се присъединят към Ирландия, използвайки случаят с присъединяването на ГДР към ФРГ след края на Студената война през 1990 г.
При Шотландия нещата не стоят така. При една евентуална тяхна независимост, те трябва да последват съдбата на Каталуния и да кандидатстват наново за членство в ЕС. Това определено би възпряло сепаратистките вълнения в про-европейската държава преди няколко години, но днес нещата не стоят така. Великобритания така или иначе излиза от ЕС след Брекзит и вероятността от обособяването на независима Шотландия е по-голяма от всякога.
Валония и Фландрия
Белгия- сърцето на Европа е другата страна, която има реална опасност от разцепление при вълна от сепаратизъм. Страната реално е разделена на две големи общности- Валония и Фландрия, говорещи два различни езика- френски и фландърски (близък до нидерландския). Това разделение създава проблеми от самото й сформиране като държава и тя никога няма да придобие хомогенен вид. До скоро имаше политическа криза и невъзможност за сформиране на правителство, именно заради федеративния принцип в страната. Опасността от надигането на нова вълна от желания за разцепления на Белгия и създаването на две различни държави е много голяма.
Падания, Венеция и Южен Тирол
Днешната държава Италия е създадена едва през 1861 г. и преди това „Ботуша“ никога не е бил единна държава с единна нация. Националистически и сепаратистки проявления по цялата й територия са факт от самото създаване на новата нация. В днешно време те са подсилени от икономическите неравенства между богатия север и бедния юг. Сепаратистката партия „Северна лига“ играе силна роля в Северна Италия, където от години се говори за отцепване и създаване на нова държава наречена Падания. Техните мотиви са предимно икономически, тъй като богатият и развит северен край на страната на практика носи на гръб цялата италианска икономика, докато Южна Италия е разцепвана от корупция, мафия и безработица.
С особен риск от надигане на сепаратистки настроения се открояват две области в Северна Италия- Венето и Южен Тирол. Венецианците отдавна мечтаят за независимост и възвръщане на своята държавност от средновековието, а алпийският регион Южен Тирол е по-близък етнографски и лингвистично до Австрия, от колкото до Италия. Техните сепаратистки намерения са главно към присъединяване към Австрия.
Страната на Баските
Сериозен риск от нова вълна на сепаратизъм има и в още една област от Испания. Това е Страната на баските, наричана от тях Еускади. Въпреки широката автономия на Страната на баските, от десетилетия тлее конфликт между баските сепаратисти от ЕТА и мадридското правителство и неговите поддръжници в областта, които представляват огромното мнозинство. В последните години терористите са изолирани все повече от широките обществени кръгове в Страната на баските, но въпреки това продължават своята дейност, чиято честа жертва са дейци на правосъдието и полицията и местни политици.
Френските баски, Окситания и Бретания
Част от Страната на баските се намира и във Франция, където също е възможно да се породи напрежение и последване на примера на испанските баски. Въпреки това във Франция е по-малко вероятно да има последици от сепаратизма в близко бъдеще. Съществуват отделни прослойки от обществото, които подкрепят отцепване на южната част от страната и формиране на държава, наречена Окситания, както и сепаратистки движения на полуостров Бретания, но докато Франция е силна икономически, те ще останат слаби.
Корсика
Остров Корсика представлява, може би, най-голямата опасност пред териториалната цялост на Франция в днешно време. Френската държава дълго се опитваше да изтласка корсиканския език от обществения живот и училищата и стремежите за автономия на областта. Местни военнизирани групировки като FLNC години наред се опитваха с насилие да откъснат областта от Франция, като извършваха нападения срещу представители или символи на френската държава.
Бавария
Свободна държава Бавария или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Най-богатата област от Федерална република Германия също е поставена под риск от завишени сепаратистки настроения. Областта не само е най-богата в Германия, но е и един от регионите с най-силна икономика в цяла Европа. Настроенията за отцепване от Германия са отново продиктувани предимно от икономически причини, съчетани с исторически. Желанието за повече баварска независимост идва от финансовото изравняване между отделните федерални провинции, което компенсира донякъде разликите между богатите и бедни провинции – Бавария иска да внася по-малко в общата каса.
Опасност от сепаратизъм в Източна Европа
В Източна Европа, въпреки по-слабия жизнен стандарт на населението липсват опасни сепаратистки настроения за момента. Това не значи, че в бъдеще не може да се засили тази тенденция. За разлика от Западна Европа, в Източна Европа сепаратистките настроения не се базират толкова на икономически подбуди, а повече на етнически и исторически. В рамките на ЕС могат да се отбележат стремежите за независимост в Централна Румъния, населявана предимно от унгарско малцинство, както и в Източна Латвия, населяване от етнически руснаци.
Извън ЕС определено най-конфликтни са териториите с руско малцинство. В тях влизат полуостров Крим, окупиран от Русия, Източна Украйна, наречена Новорусия и Източна Молдова, наречена Трансистрия. В края на Европа значителни проблеми със сепаратизъм има и в Грузия, където Русия е окупирала две конфликтни зони Абхазия и Южна Осетия.
Сепаратизъм в Западните Балкани
Балканския полуостров е сцена на остра конфронтация, национализъм, сепаратизъм и краен шовинизъм от столетия. За съжаления конфликтите не стихват и има много нерешени териториални и етнически въпроси. Тази тенденция се засили при разпадането на Югославия. Последната проява на сепаратизъм на Балканите беше отцепването на населеното предимно с албанци Косово от Сърбия. Към днешна дата най-голям риск за разцепление има в Босна и Херцеговина, където няма хомогенно общество. Страната е разделена по етнически и религиозен принцип на православни сърби, босненци мюсюлмани и католици хървати. Мирът и целостта на страната се пазят на базата на изключителни усилия и компромиси. Други по-слаби форми на сепаратизъм могат да се отбележат в автономната област Войводина в Сърбия, населявана от унгарско малцинство, както и в Македония където има значително албанско малцинство.
Има ли опасност за България?
България е унитарна държава без автономни области и етнически конфликти застрашаващи цялостта на страната. Разбира се, че винаги е възможно да се проявят подобни настроения в части от страната, но би било критична грешка за националната ни сигурност обществото, медиите и политиците да говорят за подобна опасност в днешно време. Подобна тема не само, че не е на дневен ред, но би била опасна за внедряване в обществото ни. Тя би създала само изкуствено напрежение и от „нищо“ да се роди „нещо“. България може да има много проблеми, но сепаратизмът не е един от тях. Още в заветите на Васил Левски е поставено унитарното начало на страната ни, в която да живеят на равно и под един закон всички народности. Всички опити от външни и вътрешни тела за изкуствено противопоставяне на различните етноси и създаване на фалшиво напрежение трябва да бъдат прекъсвани в зародиш.
Европа през 1300 година
карта: Кристос Нусли
Върви ли Европа към нова фрагментация?
През късното средновековие Европа става поле на силна фрагментация, продължила малко, или много до 19-ти век. От континент с няколко големи държавни формирования, изведнъж се превръща в континент на малки държави и графства. Сянката на тази фрагментация на Стария континент се вижда и днес. Зад всяка идея за сепаратизъм в Европа се крие дълбоко-наслояван проблем, който се дължи предимно на икономически, културни, религиозни или етнически проблеми. Проблеми, които изглеждат на пръв поглед непреодолими, но историята е доказала многократно, че разединението не прави никого по-силен. Напротив, разединението води до конфликти, изолация, войни и още разединение. Сепаратизмът не води до прогрес в бъдещето, а до регрес към миналото. Бедните Балкани са пример за този регрес.
