С наближаването на българското председателство на Съвета на ЕС, българското правителство засили значително активността на страната на международната сцена. Геостратегическото разположение на страната ни започна да се използва усилено в развитието на имиджа и тежестта на България в европейското политическо пространство. Като част от най-размирният и разнороден регион в Европа, България получи възможността да играе ролята на мотор за интеграцията и приобщаването на страните от Западните Балкани към европейската общност. Тази възможност е от ключово значение с оглед предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС.
Проблемите в Европейския съюз от последните години доведоха до забавен процес на интеграция и развитие на европейската идея. От това пряко страда и България, която граничи, или е в близост, до по-слаборазвити страни, извън ЕС. Това пречи на икономическите взаимоотношения, инфраструктурното развитие и междудържавните отношения в региона. Създава се и риск за крехката сигурност на Балканите, поради нарастващото влияние от други големи външни играчи. Всичко това води до нарастващата нужда за забързана интеграция на Западните Балкани в Европейския съюз, а ролята на България се превръща в ключова, с оглед на предстоящото председателство.
През последните месеци страната ни успешно започна да влиза в своята роля. Активизация на България във външнополитически план си личи от провеждането на няколко ключови срещи и подписването на важни икономически договори. С тези срещи българското правителство доказа, че може да бъде обединител на Балканите и да подпомага успешно интеграцията им в Обединена Европа.
На първо място по важност са проведените срещи с новото македонско правителство и подписването на дългоочаквания Договор за добросъседство. В началото на века Република Македония се доближаваше до получаването на кандидат-членски статут в ЕС. Последвалото десетилетие на управление на Никола Груевски не само, че отдалечи страната от ЕС, но успя да я скара с повечето си съседи, като за пореден път нажежи обстановката на Балканите. С успешен натиск от българска страна и добра воля от новото македонско правителство двете страни подписаха исторически договор, който до голяма степен дава началото на разрешаването на междудържавните проблеми пред двете най-близки страни на Балканите.
Заев и Борисов дадоха пример, че историческите спорове трябва да се оставят на историците, а политиците да приемат нов прагматичен европейски подход на разбирателство и сътрудничество. Това показа на Европа и света политическата зрялост на България, както и израстване и решимост в отношението на македонската „влада“. Договорът беше ключов за външната политика на България, защото страната успя да се докаже и наложи като авторитет и фактор в разрешаването на проблеми на Балканите.
EPA/IORDANIDIS HARIS
Логично това доведе до поредица от други срещи на Балканите, които подсилиха имиджа на България като лидер в региона. В исторически символичният за българите град Кавала в Гърция българският премиер Бойко Борисов и гръцкият му колега Алексис Ципрас подписаха още един важен договор за развитието на инфраструктурата между двете страни и засилването на търговията. Тази среща бе повод за провеждането на още по-голяма балканска среща по инициатива на България в двореца „Евксиноград“ във Варна. Там българския премиер събра лидерите на най-големите балкански страни- Гърция, Румъния, България и Сърбия. По време на срещата отново се засегна пряко въпроса с интеграцията на Западните Балкани към ЕС, като българската страна изрази готовност да подпомага съседна Сърбия в интеграционните процеси.
Освен премиера Борисов, основна заслуга за активната балканска политика на България има и външният министър Екатерина Захариева. С встъпването си в длъжност Захариева започна редица от срещи и успя да обиколи всички балкански страни. Срещите й бяха насочени предимно към плановете на България за водеща роля в интеграцията на Западните Балкани през първите шест месеца на 2018 година. Захариева имаше и ключова роля в преговорите за подписване на Договора за добросъседство, заедно с македонския си колега Никола Димитров.
Тежестта на българската външна политика постигна и нов успех през октомври, когато след искане на Захариева, български евродепутати, общественици и българският премиер Борисов, Албания официално призна наличието на българско малцинство в страната си. Това е вторият голям успех в международната политика на България в рамките на само една година, след договора с Република Македония. И двете конфликтни точки имаха своите дълбоки исторически корени и висяха в отношенията между страните с години.
снимка: Информо
Последната голяма балканска визита беше в най-конфликтната държава на Балканите – Босна и Херцеговина. Крехката балканска страна беше съвсем скоро в историята сцена на една от най-жестоките войни след Втората световна война. Босна и Херцеговина е събирателен символ на многообразието и разединението на целите Балкани. Това я прави изключително важна в бъдещите интеграционни планове на ЕС. Посещението на българската делегация начело с Бойко Борисов и Красимир Каракачанов се оказа и първото официално посещение на български премиер в страната от нейното създаване. Това посещение беше повече от наложително, с оглед на факта, че България е първата страна, която признава Босна и Херцеговина.
По време на срещата в Сараево стана ясно, че през май месец следващата година ще се проведе среща на балканските лидери в София, която ще се окаже кулминация на българската политика на Балканите. В края на българското председателство на ЕС се очаква европейските лидери да вземат конкретни решения кога и как страните от Западните Балкани ще станат част от Обединена Европа. Очаква се това решение да бъде взето именно в София и да се превърне в историческо за бъдещето на въпросните страни.
Активната външна политика на България към Балканите в последно време може да не носи внезапни резултати, но създава стабилни основи за значителни културни, икономически и геополитически ползи за страната ни. Интеграцията на Западните Балкани може да бъде само от полза за всички народи населяващи размирния регион, а ключовата роля на България в тези процеси ще засили политическия авторитет на страната в ЕС и региона. Важно е тази активност да не се ограничи само с българското председателство на Съвета на ЕС, а да продължи и след това. При продължаване на тази политика дивидентите за българските и балкански граждани ще са дълготрайни и устойчиви. От регион символ на размирици и разединение, Балканите могат да се превърнат в регион символ на толерантност и разбирателство, а България да бъде мотор на тази трансформация.
