Достоевски не е случаен. Разговорът за красотата е огромен. Спорът за това кое е красиво и кое грозно е съществен. Нещо повече, той е обществено значим. И ако изкуството може да си позволи да вижда красотата субективно, обществото трябва да е напълно обективно спрямо нея, защото изкривеното изкуство е абстрактно, но изкривеното общество е болно.
Болно е „Мис България“ да изглежда така. Не защото е грозна, грозно е да наричаш жена грозна. Но „Мис България“ изглежда грозна на обществото, защото образът й е изкривен, не е подходящ. Защото женската красота първо е в невинността, в нежността и в чистотата, които се излъчват. И те са напълно видими с просто око, но със здраво око. На това излъчване трябва да се поставя корона, защото е ценно, защото е рядко и защото по този начин не се коронясва красотата сама по себе си, а ценностите, които символизира.
Болно е, че сред всички, които се възмущават колко грозна е „Мис България“, няма един, който да може да назове защо я вижда грозна и кое е красиво. Болно е, защото няма. Няма, защото вече не е ценно. Огледалото, в което се оглежда обществото е абсурдно криво. Рефлектира изкривено, затова мисленето му вече е само опит за мислене. Огледалото е счупено.
Но това не прави 80 процента от хора „дебили“. Напротив счупеното политическо мислене вижда и нарича хората така. Същото счупено политическо мислене прави 80 процента от обществото „дебили“. Същото счупено политическо мислене си отправя обиди и недоказани твърдения цял политически сезон. Същото счупено политическо мислене се държи абсурдно невъзпитано при посещението на председателя на европейския парламент Антонио Таяни в Народното събрание и всеки работен ден в пленарната зала от години.
Но забележете, Таяни не им каза, че са грозни, а те бяха – в поведението и в безотговорността си. Напротив той подходи с присъщата европейска дипломатичност, която не разбираме, и снизходителност, която заслужаваме.
Всъщност той каза нещо много важно и ценно, което по всяка вероятност е убягнало на голяма част от присъстващите. Той като човек, гледащ със здраво око, призова политиката да се завърне.
И цитирайки Цветан Тодоров, напомни, че цивилизованото съвпада с моралното и че завоюваното никога не е окончателно. С други думи, изтъкна, че е необходимо да се завърнем към смисъла и ценностите и да не спираме да ги пазим.
В този ред на мисли и в контекста на водената в момента политика, предложението за разследване на приватизацията е симпатична заигравка, доколкото взима отношение спрямо справедливостта. Но истински пагубна е приватизацията на ценностите чрез продаването им за долар. Лишаването им от стойност и лишаването на обществото от тях. Това е, което трябва да се наказва и порицава, и което трябва да бъде осмислено и да стане предмет на политиката, за да се остойности самата тя.
Затова отново – Достоевски не е случаен. Разговорът за красотата е огромен, защото е разговор за очите, с които гледа обществото, живота, който води и смисъла, който влага в него. Възприятието за красота не може да се възпитава – то е вродено и напълно обективно. Но красотата, символизираща ценностите, може да възпитава обществото и може да го запази здраво.
