Нашумялата напоследък в България „Истанбулска конвенция“ създаде много спорове, противоречия и дори нови вицове в обществото ни. Стигна се до дебати, отлагане на ратификацията и разнородни мнения при управляващи и опозиция. БСП дори успя да смени на 180 градуса позицията си като от подкрепяща конвенцията, заедно с колегите си от Партията на европейските социалисти, тя стана основен неин противник и поискаха инициирането на референдум по въпроса. Къде всъщност се крие проблемът в прословутата „Истанбулска конвенция“, която се превърна в най-новата и поредна линия на разделение в българското общество?
Самото име на конвенцията всъщност не е „Истанбулска конвенция“, това е съкратеното й наименование, базирано на града, в който е предложена за подписване на 11 май 2011 г. Истинското име на конвенцията е „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“. Пълното й заглавие не загатва противоречие и проблем, едва ли някой е против борбата с насилието на жени и домашното насилие. Проблемът в България дойде от тълкуването на същността на конвенцията.
Първият противник на ратификацията на конвенцията от България е неформалната гражданска организация Асоциация „Общество и ценности“, член на Световния конгрес на семействата. Тя се обявява против ратификацията и започва подписка срещу нея през септември 2017 г. От организацията смятат, че текстовете на чл. 3, и чл. 4, т. 3 от конвенцията ще се наложи в българското законодателство да бъдат дадени легални определения на понятията „социален пол“ и „полова идентичност“, което е нежелано, тъй като от асоциацията и други социално консервативни организации тълкуват тези понятия като „пол по избор“. Според тях това ще направи пола „жена“ и свързаните с него специални разпоредби и привилегии достъпни за биологични мъже. Според организацията също така ратификацията на Истанбулската конвенция би направила възможно един биологичен мъж да се самоопредели като жена и така да сключи брак с друг биологичен мъж.
Когато отворим английския и българския вариант на „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ (не случайно изписваме истинското заглавие), четем следните текстове в споменатите чл. 3 и чл. 4:
Член 3 — Определения За целите на настоящата Конвенция:
В: „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;
C: “gender” shall mean the socially constructed roles, behaviours, activities and attributes that a given society considers appropriate for women and men;
Член 4 — Основни права, равнопоставеност и недискриминиране:
Т.3: Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.
A.3: The implementation of the provisions of this Convention by the Parties, in particular
measures to protect the rights of victims, shall be secured without discrimination on any
ground such as sex, gender, race, colour, language, religion, political or other opinion,
national or social origin, association with a national minority, property, birth, sexual
orientation, gender identity, age, state of health, disability, marital status, migrant or
refugee status, or other status.
Тези текстове се оказват разковничето в нашето общество и са определяни като конфликтни в една на пръв поглед ясна и безпроблемна конвенция. Публикуваме ги и на двата езика, за да може който има познания по английски да направи самооценка на превода. На пръв поглед преводът е точен и не би трябвало да има проблем с него. Извадени от контекста на „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“, обаче тези точки изглеждат скандални и противоречиви. И тълкуванието им може да разбуни духовете на обществото и да се превърне в тема на дискусии и сензация и скандал от ранга на жълта медия. 
Ако се прочете целия текст на конвенцията, и се вникне в смисъла му и истинското заглавие на документа, тези текстове изглеждат повече от логични и адекватни. Член 3 няма абсолютно никакъв задължителен характер, никой по никакъв начин не задължава страната, ратифицирала договора, да прилага пол като социална роля. Чл. 3 има пояснителна роля, която не позволява оставянето на вратички в закона. Той пояснява, че насилие може да има и над мъже или по-общо казано над ролите, които „определено общество“ смята за подходящи за жените и мъжете. Това обяснение е наложително, тъй като в някои западни общества, подписали конвенцията има повече от 2 определени пола. Това по никакъв начин не значи, че конвенцията задължава държавите да имат трети пол, или полове различни от мъжки и женски. Никъде в конвенцията няма подобен текст и изобщо не е това фокусът на документа. 
В член 4 т.3 фокусът отново е върху стремежа да се обясни, че въпреки насилието главно върху жени е възможно да има такова и върху мъже, или върху друг вид „социален пол„, ако е наличен такъв в някоя от подписалите държави. Абсолютно никъде в текста на този документ не се задължава страните, които са го подписали, да въвеждат понятие „трети пол“, „социален пол“, „джендър“ и т.н. Целта на тези текстове е само и единствено да затворят евентуални дупки в закона в страни, в които са регистрирани повече от двата биологични полове, като например Нидерландия.
Самият факт, че консервативна мюсюлманска страна като Турция е ратифицирала договора, както и други консервативни страни като Сърбия, Румъния, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и Полша , е още едно доказателство, че няма нищо нередно в него и му се придава само едно излишно внимание. Нима има в Турция трети пол, или гей бракове, след като са ратифицирали конвенцията през декември 2015 година? Или в Сърбия и Албания, които също са го ратифицирали преди 3 години? 
„Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ има една много проста, ясна и разбираема цел и тя е по-строгата борба с домашното насилие и неговото недопускане. Задължаващият характер на този документ е насочен именно към тази цел. Задължението на страните, които го ратифицират, е да се борят срещу домашното насилие, а не да въвеждат трети, четвърти или друг пол. Всичко останало е „развален телефон“, недочитане и невникване в договора, както и създаване на евтина сензация и пи ар – от нищо- нещо.
Хубаво е българското общество да се интересува и следи политическите и държавнически процеси, даже е наложително, но прословутата българска мнителност този път надхвърли границите на реалното. Документът е достъпен на български в интернет за всеки и всеки може да се запознае сам с конвенцията, нейните цели и задачи. Можете да го направите и Вие на този адрес. За съжаление пред българското общество стоят все още множество проблеми за дискусия и решаване, няма нужда да добавим и още един, особено когато той е измислен.
