Демократите са отгледани от комунистите, както Мойсей от сестрата на Фараона*. „Слабостта на българската десница да се пазари с комунистическата олигархия има 15-годишна история“. Думите са на Иван Костов. Само преди седмица на последните избори стана ясно, че тази слабост вече има 30-годишна история.

Фараонът пуска народа

На 10 ноември преди 30 години преврат има, но той е вътрешнопартиен. У народа преврат не се случва. Опозицията е „избрана опозиция“. И това личи съвсем ясно в политическата ни история след 89-а. Политиците някак твърде лесно си менят цветовете, а децата и внуците на партийни секретари, дейци, активисти и галеници на БКП сега ни биват представяни като демократи, евроатлантици и пазители на консервативните и десни политически идеи.

снимка: DPA

Библейски напасти

На 26 април 1986 година се случва аварията в Чернобил. И въпреки библейските мащаби на трагедията и неизмеримите последствия, събитията от пролетта на 86-а не са достатъчни да съборят режима. На 9 ноември 1989 година пада Берлинската стена. Трябва да си даваме сметка, че нито Живков, нито Берлинската стена падат. Те са съборени. Разликата между това от кого са съборени е ключова – хората събарят стената, партията детронира Живков. Затова след рухването на Берлинската стена в Европа настъпват други времена. Времена на обединение. В България до днес единомислието липсва. Особено относно дати като 10-и.


Да се убива всяка мъжка рожба

Живков забелязва една закономерност – едно българско семейство има по едно-две деца. Едно мюсюлманско – по три-четири. Възродителният процес обаче вместо да попречи малцинствата да надделеят над мнозинството, какъвто е първоначалният замисъл, консолидира малцинствата. Ефектът не само е обратен, но и непоправим. Заличава се един много крехък баланс. И днес не успяваме да се върнем към онзи мит за толерантност в България. А тази толерантност е така присъща на демокрацията, към която 30 години прехождаме.

Снимка: БТА

Преходът в пустинята. Догодина в Йерусалим

Нова политическа реалност е това, което комунизмът заварва преди 30 години. Кръглата маса е про форма, както напразни са предупрежденията на Мойсей към Фараона. Новата политическа реалност обаче няма да ни отведе за година в нов свят, както евреите не стигат за година в Йерусалим. Предстои дълъг преход през пустинята.

На 10-и Фараонът падна от власт, Мойсей поведе народа към една нова религия, народът не беше убеден, но вярваше в „десницата“ на Господа, когато тя му даваше хляб и вода, когато не му – го обземаше носталгия към робството. Народът още се лута в пустинята. Трябва ли всички, които помнят, да умрат, за да дойде изходът?

*Според Стария завет, книга Изход, Мойсей е еврейско дете, отгледано от сестрата на фараона на Египет. С божията помощ той повежда Великия изход – бягството на евреите от робството в Египет. След 40 години лутане в пустинята те стигат до Обетованата земя.


Share Follow

Leave A Reply