Нидал Алгафари е роден в София през 1965 година. Баща му е сириец. Живял е и в двете страни. Автор и режисьор на студентското предаване „Ку-Ку“. Бивш делегиран продуцент на „Шоу и развлекателни програми“ в БНТ. Продуцент, съсценарист и режисьор на игралния филм „Ла донна е мобиле“. Продуцент и режисьор на телевизионните предавания. Нидал Алгафари е режисьор и на документалния филм „Сирия – история и легенди“. От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ. В момента Нидал Алгафари е един от най-популярните български автори.

Конфликтът в Нагорни Карабах отново се разпали. На какво се дължи това? Каква е предисторията?

За да говоря за предисторията, трябва да навляза в дълбоките исторически дебри, като всеки от всяка една страна си има своя гледна точка и всеки е прав сам за себе си. От една страна, там живеят арменци и смятат, че те принадлежат на Армения, от друга страна, територията е дадена на Азербайджан и те смятат, че е тяхна територия. И едните, и другите са прави. Чисто държавнически Нагорни Карабах е на Азербайджан, а чисто емоционално трябва да бъде на Армения. Никой не може да каже кой е най-правият, защото ако се върнем малко назад, ще видим, че Германия и Франция са водили най-жестоките войни за територии помежду си, а в момента са една обща държава, нямат граници помежду си. Тогава човек си задава въпроса за какво бяха тези сълзи на майките, които загубиха синовете си, на съпругите, чиито мъже бяха убити в битките, на момичетата, които загубиха годеници, за какво беше – от глупост човешка.

снимка: БГНЕС

Каква е ролята на Турция и Русия в конфликта и на останалите заинтересовани страни?

Както обикновено, във всеки един конфликт има хора, които биха искали по някакъв начин да се присламчат към него, защото имат някакви интереси. От една страна, Русия смята, че живеещите там са християни и иска да им помогне и да ги привлече към все повече намаляващото им влияние в света, като защити цяла държава зад себе си, от друга страна, са амбициите на Турция да бъде стожера на мюсюлманите в цял свят – халифът на халифите да бъде лидера на Турция. Те имат право да се намесват и да искат да участват в размириците.

Има ли някой полза военните действия да не стихват?

Винаги има някой полза, защото в един конфликт ползата е от това кой ще продаде оръжие. Тук се появяват търговците на смърт – оръжия, муниции. От друга страна, са големите амбиции за този азербайджански газ и петролните находища. Въпросът е на его, такива хора като президента на Турция Ердоган, президента на Русия Путин, както и Абдулахи в Иран – всеки би искал по някакъв начин да има някакъв интерес. За съжаление, арменците и азербайджанците, които са близко да тези територии, живеят в страх и под снарядите и те са хората, които изпитват всичко това, което изпитваха и сирийците преди време.

снимка: БГНЕС

Каква е реалната опасност от разрастване на конфликта?

Не смятам, че има възможности за нещо по-голямо. Никой не би искал да излезе извън територията на Нагорни Карабах. Никой няма желание да влиза във военни действия, защото никога не се знае кой ще спечели и как ще спечели. Има много хора в историята, които са печелили войни, печелили територии, но загубили всичко след това. Светът вече не е такъв, какъвто беше около Първата световна война или около Втората световна война и няма да тръгнат големи военни конфликти. Има достатъчно разумни хора и в Русия, и в Азербайджан, Армения, Иран, САЩ, които да не допускат да се разрасне, и смятам, че няма и да се случи.

Как се отразяват военните действия на населението в региона? Задава ли се хуманитарна криза?

Със сигурност се отразява зле, няма човек, на когото да му е приятно над главата му да прелитат снаряди и враждебни самолети, да се чуват откосите на пушки и пистолети и всеки път да се чуди дали това няма да засегне детето му, внучето му, баща му, съпругата му. Обикновените хора няма как да са щастливи от такова нещо. Всяка война води до хуманитарна криза. Такава криза не е само до храната, водата, не е само в енергийните ресурси, тя е в психиката на тези хора. Такъв пример мога да дам с най-малкия си племенник, който беше в Сирия, дойдоха в България и на първата Нова година, когато започна зарята, той се скри под леглото и каза на баща си: “Ти нали ми обеща, че повече няма да има бомби”. На това дете винаги ще му бъде вътре в душата ужасът от война. За тези подрастващи младежи на тази територия хуманитарната криза е завинаги.

снимка: БГНЕС

Въпреки призивите на световните лидери, конфликтът не стихва. Какви са начините и инструментите той да завърши мирно?

Конфликтът няма да свърши толкова лесно, защото много е нагнетена омразата помежду им. Тази омраза е нагнетена от липсата на толерантност, от това, че не могат да приемат различния, от това, че арменците не могат да приемат азербайджанците за нормални хора, за праведни мюсюлмани, които не търсят само война, но това е заради онова голямо клане, което се случи с арменския народ, в който са участвали мюсюлманите в лицето на турската държава. Всякакви моралистични движения и в едната, и в другата държава подклаждат тази омраза от години. Такъв тип омраза много бавно може да изтлее, трябва и много време и работа от всички, за да се приемат като нормални човешки същества. Така както вече се приемат германците и французите.

снимка: БГНЕС

Как прогнозирате, че ще се развие ситуацията в Нагорни Карабах?

Мисля, че ще затихне, ще намерят начин и компромисни варианти. Вярно е, че ще бъде малко по-трудно, ще има някой да обстрелва, докато другият преговаря, после ще се сменят. В един момент се изхабява омразата, колкото и да е силна и голяма. Всеки военен конфликт налива в мелницата на омразата. Надявам се на разума на тези хора, все пак живеем в 21. век. Човешкият живот е много по-ценен от всякакви територии и енергийни източници. Неща, които по принцип трябва да бъдат за всички – и газа и природата, и арменския коняк трябва да го пият азерците, и арменците трябва да ползват азерския газ.  Те ще го разберат в един момент, че това е много по-голямо, отколкото да си разменяме куршуми.


Share Follow

Leave A Reply