Петя Банкова е доктор по етнология, доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. С нея разговаряхме за значението на празника, посветен на Свети Димитър в България, за произхода на името Димитър и за обичаите, които съпровождат Димитровден.
На 26 октомври честваме Св. Димитър. Каква е причината той да бъде толкова почитан в България и на Балканите, включително и като патрон на славянството?
За традиционния човек, а именно този, който населява нашите земи, времето от годината е разделено на две половини. Пролетно – това е летният период, който започва от Гергьовден и есенно – от Димитровден. Затова и двамата светци са приемани като братя близнаци и са едни от най-тачените от хората по нашите земи. Двамата светии са възприемани едновременно като мъченици за християнската вяра, но и като юнаци, лечители, покровители на хората. Свети Димитър е приеман за лечител на всякакви болести, свързани със ставите и костите. Затова е толкова популярен и неговият празник се свърза с толкова богата обредност.
Характерно за страната ни е преплитането на християнството с езическите традиции. Почитането на Св. Димитър е категоричен пример за това. Къде е границата между езическото и християнското и как се отразява тази особеност в празника на светеца?
Ние етнолозите предпочитаме да не приемаме това, което е било преди християнството като езичество. Предпочитаме да го наричаме предхристиянски обичаи и вярвания. Тъй като, в крайна сметка, религията е само един израз на човешките представи за това как е сътворен света и какво е мястото на човека в него. Реално, онова което е свързано с предхристиянския пласт вярвания вероятно се отнася към астрономическите представи. Защото в най-древните, достигнали сведения за Свети Димитър, той се приема като онзи светец, който променя времето и слага край на активните стопански дейности, за да постави началото на един сезон много повече свързан с празничността. От тази гледна точка ние имаме едно много интересно проявление, особено на българска територия, знаем добре, неговото название Димитровден, но този ден също така се нарича и Разпус. Защото по традиция на този ден се прави сбор и се посрещат завръщащите се от гурбет мъже. Гурбетът в традиционен план има много общо с трудовата мобилност в наше време. Този ден се е приемал като един много щастлив ден, защото представете си семействата, които са били разделени се събират, хората се връщат от далечни места, където са работели като строители и градинари. А пък други се канят за ратаи и работници или пък пастири и подвижното овцевъдство, защото именно на Димитровден стадата тръгвали от планината към Беломорието. Оттам и поговорката – „На Свети Димитър едни се отробват, други се заробват.“ И тук виждаме тази представа, която надхвърля християнския свят. Празникът е много тържествено отбелязван и сред българските мюсюлмани.
Снимка: Informo.bg
С какви обичаи е съпроводено празнуването на Димитровден?
Той попада в контекста на богатата обредност, свързана с именните дни. В това отношение, ние, българите сме уникални. Ние празнуваме имен ден, при това много пищно. На имен ден не се кани. На имен ден трябва всеки да посети именника, да го почете, да отправи традиционното пожелание към него – „Да ти е живо и здраво името, да го носят внуци и правнуци“. Но същевременно с това именният ден, особено при толкова широко разпространено име, се превръща и в един празник на общността. Когато добавим и това, че самият Свети Димитър се приема за закрилник на овчарите, закрилник на различни професионални съсловия. И именно този празник дава възможност на мъжете да се съберат след дълга раздяла със своите любими, с децата и своите приятели. Характерно е това, че през нощта срещу празника всеки овчар хвърля в кошарата своята гега и на сутринта гледа – ако овцете са лежали върху гегата, зимата ще бъде тежка, студена, продължителна, ако не – ще е мека. Ето как свързваме празника на свети Димитър с промяната на времето. Ако някоя овца е сложила главата си върху тоягата – ще има болест по животните. Ако пък кравата се допре – скоро ще се чака първият сняг. Също така са гледали каква е месечината, ако е пълна – пчелите ще се роят и ще пълнят кошерите с мед.
Снимка: Informo.bg
Името на светеца е едно от най-популярните у нас. Какво значение носи то?
Така е. И да са живи и здрави именниците! Името произлиза от името на богинята Деметра, свързано е с плодородие, благоденствие, с много щастие, много здраве, с много късмет. Разбира се, имаме своите разновидности – Димитър, Димитринка, Митра, Димана, Димо. Така че то е едно от много харесваните, много предпочитаните традиционни български имена. Аз лично, като специалист изследовател на антропонимичната система на българите много се радвам, че името Димитър запазва своето водещо място в избора на лично име наравно с Георги, разбира се, което също е едно прекрасно българско име.
Св. Димитър се почита и от Римокатолическата църква. С какво се различава начинът, по който се възприема той в католическия свят и тук?
Да, това е един по-слабо известен факт. Чисто исторически култът към свети Димитър свързваме в българската история с въстанието на двамата братя Асен и Петър. Но същевременно го свързваме и с едно още по-отдавнашно събитие – иконата на Св. Димитър Солунски, който е пазител на град Солун от етносите, които са искали да го завладеят. Около началото на 13 век мощите на светеца са похитени от кръстоносци, които са обикаляли по тези земи. И така те попадат в едно малко италианско градче Сан Лоренцо и по-късно ги намират и в резултат на дипломатически преговори впоследствие мощите са върнати в Гърция. Но това не отнема от култа към Свети Димитър в Римокатолическия свят. Там светецът е почитан на друга дата и култът към него е повече обвързан със светец покровител от бедствията. Добре известно е, че напускането на иконата от Солун е свързано с бедствие като земетресение, нападение. Така че той претърпява известна метаморфоза в своето проявление на покровител и защитник.
Снимка: Informo.bg
„Св. Димитър носи зимата, а св. Георги – лятото“. Двамата светци са изобразявани и по сходен начин в иконографията. Откъде идва тази особеност?
Празникът има огромно значение за традиционната култура и за проявленията й в съвременността. В жизнения цикъл на хората, живеещи по нашите земи Свети Димитър се свързва не просто с промяната на времето, но и с важните промени, които настъпват в човешкия живот. А именно на Димитровден се заклаждат седенките. Тоест след усиления стопански труд е време да се погледне и към сватбената обредност. За целта момите са събирали и са носели дърва за огъня и след като са палели огъня, те са сядали на малки дървени пънчета, захващали са се с женските работи – шиене, плетене, бродиране. Често пъти те са носели в пазвите си плодове, ябълки, круши и са повтаряли закачливо момците да си взимат от тези плодове. Волности, разбира се, не са се допускали, защото, както се е казвало „ще играе хурката по ръцете“. Което е една много весела и красива закачка към традиционната ни култура, към нормите и ценностите, които са сплотявали делника и празника на хората, живели по нашите земи. В крайна сметка, Димитровден е заключителният етап на една част от годината и начало на друга част от годината. И дай Боже, Свети Димитър да ни пази и да ни закриля от бедствия и да бъде покровител на нашите смели и красиви мечти, защото в трудните времена, в които живеем имаме нужда от вяра в доброто!
