Народните представители промениха наименованието на 24 май. „За“ промяната гласуваха 86 депутати, „против“ – 43 и „въздържали се“ – 4, с което тя бе приета. Досега наименованието на празника бе Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Първоначалното предложение на ВМРО бе празникът да се казва Ден на българската писменост и култура. Между двете четения народният представител от „Обединени патриоти“ Александър Сиди направи редакция, която бе приета от водещата комисия. В крайна сметка депутатите приеха празникът да се казва Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Според Георги Гьоков от левицата Кодексът на труда не е място за решаване на исторически спорове, целта е не изграждане на национално самочувствие и патриотизъм, а отвличане вниманието на българското общество от проблемите в момента. Затова той поиска предложението да бъде оттеглено,но мнозинството го отхвърли. „Не вандалствайте с трудовото законодателство“, призова той.
снимка: БГНЕС
Милен Михов от „Обединени патриоти“ коментира, че позицията на БСП съвпада с изказване на президента Владимир Путин, в което е казал, че славянската писменост е дошла в Русия от македонските земи. „Обединени патриоти“ са категорични, че формулировката, която предлагат, е изцяло пробългарска. „Безспорен е фактът, че българският принос към кирилицата системно е атакуван от Русия и Македония“, коментира Тома Биков от ГЕРБ. „Единственото, което ще постигнете, е да се появят празници на сръбската, македонската и други азбуки“, обобщи социалистът Таско Ерменков. БСП настоява, преди да се промени името на празника, да се проведе широка обществена дискусия.
