Обикновено всяко споменаване на страната ни от чужда държава тук в България наричаме „външна оценка“. Трябва да си даваме сметка обаче, че под всяко „външно оценяване“ рядко се крие безпристрастна атестация, затова не бива да го приемаме безаналитично. В този ред на мисли, на фона на „лошата оценка“, поставена ни от САЩ чрез санкциите по закона „Магнитски“ по-рано, през тази седмица политическото лято в България започна с две други, далеч не толкова шумни „оценки“ за страната ни от вън, които в общи линии останаха незабелязани за мнозинствотото.
снимка: БГНЕС
Първата такава „оценка“ дойде с насмешка от премиера на Албания Еди Рама, който се „пошегува“, обръщайки се към колегата си Зоран Заев, с думите: „Надявам се няма да поискат от вас да се наречете Западна България.“ Всъщност зад умело или не чак толкова разиграната „комедийна“ постановка между двамата лидери се крие желанието позицията на България да изглежда нелепа, предизвикваща смях, да се обезцени, да бъдем показани като дребнава държава с дребна позиция.
снимка: БГНЕС
Затова именно сега е моментът да отвърнем на насмешката със сериозно отношение. Да припомним на Европа и на балканските ни съседи, че позицията ни си струва да се отстоява и обратното би било смешно и нелепо. А дали самите ние си даваме сметка всъщност колко голяма е позицията ни и колко важно е да я обясним и защитим? Защото историята е най-голямото оръжие в ръцете на политиците и ако историческата истината не се отстоява, се оставя място на изкривяването не само на миналото, но и на настоящето. Наистина се намираме в абсурдната ситуация, в която е неудобно да се отстоява неудобната за някои историческа истина. Но да я отстояваш не е никак дребнаво, а напротив – позицията на България в спора със Северна Македония е проява на политическа далновидност, зрялост и смелост. Нещо повече, това да защитим позицията си по правилния начин може да се окаже най-важното нещо, което ще направи България в модерната си история и което ще остави отпечатък не само върху Балканите, но и върху ЕС. Нека не позволяваме да бъдем накарани да мислим, че не сме достатъчно големи, за да останем на страната на историческата истина, защото в противен случай шегата ще е за наша сметка. А под „наша“ се има предвид и България, и Северна Македония, и Албания.
снимка: БГНЕС
Другата „оценка“ през изминалата седмица дойде от лидера на ЕНП Манфред Вебер, който ни напомни, че: „Това не е битка за изборна победа, а битка за демокрацията.“ Председателят на парламентарната група на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент (ЕП) каза това по време на разговор с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. И все пак защо трябва от ЕС да ни го напомнят, след като демокрацията в България е вече на една зряла възраст. Отговорът е следният – защото формата на управление не е нещо, което веднъж да запишеш в Конституцията. Демократично управление се защитава на всеки избори, при всеки политически акт, жест и дори изказване от нулата. Нещо повече, ние често не си даваме сметка какво всъщност стои зад етимологията на думата „демокрация“. Демокрацията не е власт на народа, на тълпата, а на „демоса“ – на политически организираното общество. И за да участваш в демократичния процес в най-важната роля на избирател се изисква ниво на политическа грамотност. Как иначе ще се отсеят манипулациите, популизмът, изместването на дневния ред? Този минимален ценз е необходим, за да се отстои балансът, за да не изродим демокрацията в нещо по-нисше. Затова е хубаво да си припомняме, че демокрацията е трудно задължение и изисква трезвен ум, а опияненият народ е нейн враг.
