Проф. Румяна Коларова е един от основателите на катедра „Европеистика“ в Софийски университет. Води курсове в различни специалности на университета – „Политология“, „Европеистика“, „Публична администрация“, „Журналистика“.
Тя е професор по сравнителна политология в СУ „Св. Климент Охридски”, ръководител на катедра „Политология” (2013-2019), ръководител на магистърска програма „Европейска интеграция и дипломация на ЕС” в катедра „Европеистика“. Специализирала е в Лондон (London School of Economics and Political Science), Ню Йорк (New School for Social Research) и Флоренция (European University Institute).
Проф. Коларова е автор на над 50 научни публикации и повече от 300 публикации в периодичния печат. Била е секретар по образование, наука и връзки с гражданското общество на Президента на Република България. В периода август 2014 – ноември 2014 г. е служебен министър на образованието и науката.
Безсмислени ли са консултациите при президента? Смятате ли, че има шанс да бъде сформирано правителство?
Консултациите, които провеждат българските президенти винаги са били полезни, защото това е една от ключовите функции на държавния глава. За съжаление, Радев много късно започна да търси консенсус и конструктивни разговори, при които се изясняват принципните позиции на парламентарно представените партии. Консултациите при президента дават възможност държавния глава и партиите да се информират взаимно за намеренията и предстоящите действия, така че президентът да прецени дали има шанс за съставяне на кабинет. Според мен шанса за сформиране на правителство от тук нататък е минимален, дори бих казала, че е нулев. Разбрах, че се водят всякакви възможни преговори, но дори и да не се сформира правителство, обсъжданията извън парламента между партиите са нещо, което е добро, не бива да се приема като негативно явление. Всеки опит за съставяне на кабинет е нещо позитивно.
снимка: БГНЕС
В случай на предсрочен вот, възможни ли са избори две в едно и кой би спечелил от такъв развой на събитията?
Избори две в едно е единствения нормален вариант, всичко останало би било издевателство върху основните принципи на демокрацията. Възможно е и този въпрос да е обсъждан на консултациите между президента и партиите. Според мен при предсрочни избори печеливши ще са българските граждани, защото всеки избор дава възможност за демократична корекция на политическата ситуация. Явлението, което наблюдаваме след 4 април бих определила като трета вълна на популизъм. Първата вълна на популизъм роди НДСВ, което получи много значимо представителство в парламента. Втората вълна започна с АТАКА, но роди ГЕРБ. Тя не беше така мощна като първата (през 2009 г. ГЕРБ спечели 217 мандата и заради мажоритарния елемент в избирателния закон), но управлението им се оказа много по-устойчиво и адаптивно. Сега сме свидетели на трети опит за радикален популистки обрат в политическото представителство, който безспорно има много по-малък интензитет.
снимка: БГНЕС
Смятате ли, че избирателите се измориха от избори и нови такива биха родили същата ситуация?
Съотношението между подкрепата на шестте партии няма да е коренно различно. Важното е, че след всеки нови избори партиите се препозиционират. Те променят отношенията помежду си. Това, което очаквам е ново позициониране на партиите, пренареждане и прегрупиране в нова конфигурация на междупартийна конкуренция, което ние в политологията наричаме партийна система. Двукратно парламентарните избори произведоха дисфункционален модел на междупартийна конкуренция, конфигурация, която не може да създаде работещо парламентарно мнозинство. Би било добре на третия път да се постигне продуктивно взаимодействие между партиите.
снимка: БГНЕС
Смятате ли, че Изборният кодекс трябва да се измени, за да не се повтори ниската избирателна активност?
С промяна на Изборния кодекс не може да се реши въпросът с избирателната активност. Но не очаквам избирателната активност да е много по-ниска, защото при избори две в едно, тя допълнително нараства. Има значение и датата – предишните избори бяха на границата на летния сезон, тези ще бъдат извън ваканционния сезон. Да се надяваме, че ще бъдат и след четвъртата вълна на коронавируса.
снимка: БГНЕС
Как оценявате работата на служебния кабинет и трябва ли съставът му да бъде предложен за редовен кабинет?
Категорично не мисля, че служебният кабинет трябва да бъде предложен за редовен, защото той е съставен от политици, назначени от президента, докато редовното правителство (което се състои от кабинет и парламентарно мнозинство) е по природата си политическо представителство, излъчено от избирателите на парламентарни избори. След 1991 година има служебни кабинети, част, от които са станали редовни, но не целите, например служебните кабинети на Софиянски и Близнашки. Но да се предлага или дори да се обсъжда служебният кабинет анблок да стане редовен, за мен означава край на парламентарната демокрация, провал на партийността и в последна сметка неуважение към вота на избирателите.
снимка: БГНЕС
Този служебен кабинет се ползва с високо ниво на доверие, но мисля, че рейтинга, който беше съобщен след 40-ия ден, създаде фалшиво самочувствие и породи подобни анти-парламентарни идеи. Ще го илюстрирам само с един пример – в горещата полемика по повод казуса с гражданството на министър Кирил Петков, той твърдеше, че е станал министър по народна воля. Но на практика той е министър, назначен от президента. Разликата е съществена – едно е да бъдеш депутат, избран от хората и след това да станеш министър, по волята на парламентарното мнозинство, а съвсем различно е да си служебен министър, назначен от президента за строго определено време. Не одобрявам и факта, че служебния кабинет не подаде оставка пред 46 Народно събрание. Мисля, че това беше редно и то щеше да онагледи факта, че легитимността служебния кабинет бива ограничена, когато има избран от народа парламент.
снимка: БГНЕС
В българския случай служебните кабинети са де факто „слабо звено“, отрицание на парламентаризма. Защото при парламентарните демокрации най-нормално и естествено когато има предсрочни избори, избраният от парламента кабинет да си подаде оставка, но да продължи да управлява.
В Австрия и Гърция има служебни кабинети, но те биват назначавани от президента само ако парламентът гласува недоверие на кабинета в оставка. Министрите в служебния кабинет трябва да са политически неутрални и затова премиерите на австрийските и гръцките служебни кабинети са магистрати с най-висок ранг – председател на конституционен съд. А в нашия случай през 1997 г. имате казус с кмет на столицата, който е ярка политическа фигура. Служебният кабинет не може да е инструмент на една партия да упражнява власт или инструмент да се упражнява власт срещу една партия, както в случая е кабинета на Радев.
От тази гледна точка високо оценявам, служебните кабинети, които се самоограничават или осъществяват политики, по които има пълен консенсус. Тук пак ще дам за пример служебния кабинет на Софиянски, който въведе паричния съвет – акт за който имаше консенсус, но предходното правителство на Виденов нямаше легитимност да осъществи.
Снимка: БГНЕС
Служебния кабинет реализира онова, което не е могло предишното правителство и което ще бъде одобрено от следващото правителство. Имало е такива кабинети в България, които са били изключително конструктивни, само че този не е. В самия парламент става ясно, че служебния кабинет генерира остро политическо противопоставяне, а не извършва действия, по които да има консенсус. Тепърва ще видим как парламентарните партии ще оценят действията на служебния кабинет, когати започне обсъждането на актуализацията на бюджета. Това, което се надявам е служебният кабинет е да се самоограничи в това предложение за актуализацията на бюджета, за да не се стигне до поредния сблъсък в парламента и миксиране на възможността за решение на парламента.
снимка: БГНЕС
Служебните кабинети трябва да са много наясно за своята ограничена легитимност. Те са с ограничено време и основната им задача е да управляват държавата, докато не бъде избран нов кабинет. Те трябва да се самоограничават, а този служебен кабинет има претенциите да свърши работата на нормално правителство.
Ще породи ли проблем казусът с гражданството на Кирил Петков?
Това беше изяснено от всички юристи, че ако има решение на КС, то няма да има ретроактивно действие. Но ако Кирил Петков твърдо е решил да стане политик, решението на КС не може да го спре да се кандидатира за депутат или да търси под друга форма политическа кариера. Дали това ще стане чрез сегашните партии на протеста или чрез ангажирането с нов политически проект – това предстои да видим.
снимка: БГНЕС
Как оценявате работата на 46-ото НС до момента? Смятате ли, че депутатите целенасочени изместват дневния ред и използват трибуната предизборно?
Показателни за работата на сегашното Народно събрание ще бъдат следващите две седмици, през които ще има възможността да произведе някакво законодателство. Бяхме свидетели на много дефектната законодателна дейност на предишния парламент. Сега този ще го оценяваме по това какво ще свърши следващите две седмици. Надявам се, да няма изкуствено забавяне на мандата, целящо да осигури допълнително време за работата на парламента. Вероятните дати за разпускане на парламента са съответно 7 или 14 септември. Ако ИТН категорично откаже да участва във формирането на кабинет с трети мандат забавеното разпускане на Народното събрание може да се оправдае само ако през следващите две седмици то наистина покаже ефективна законодателна дейност. Виждате, че парламента беше тотално блокирал. Комисиите, без които парламентът не може да работи, бяха сформирани в сряда, тоест до тогава можем да кажем, че парламента беше просто една говорилня.
снимка: БГНЕС
До какво ще доведе тонът, който си държат политическите сили помежду си и към институциите?
Тонът се променя! Веднага след изборите се говореше за съвместно правителство, партиите на протеста бяха ясно групирани, а в момента се стигна до едно силно разделяне между тях. Не става дума за персонални конфликти, става дума за нещо, което, моите колеги и аз посочихме още преди година – този протест е единен, когато казва какво не иска, но няма ясна позиция, когато става дума за позитивната политика. Наличието на радикално разминаване във вижданията за позитивна политика си пролича и това генерира остър конфликт. Той не е свързан само с процедурно невежество или персонални конфликти. Той най-вече е свързан с дълбоките различия между приоритети на протестите партии. Смятам, че не става въпрос за постове. Има разминаване между това, което те искат да правят, когато дойдат на власт, както и в начина, по които искат да го правят. Именно заради това не могат да се разберат. Разбира се, че има значение една или друга персона, това е безспорно, но в този случаи не мисля, че ставаше дума за личности и постове. Едно е да имаш несъгласие по персоналните назначения или за разпределението на постове, друго е, когато има разминаване по стратегически политически решения. Реформата не е просто промяна, а в този парламент няма реформаторско мнозинство, макар да се говори за реформи в много сектори.
