До миналата седмица самохвалството управляваше държавата. Всички кризи бяха под контрол, поне по думите на служебните министри. Тази седмица обаче “се събудихме” със спешни мерки, които обаче освен че са напълно закъснели, се оказаха и недомислени. Така наречените зелени сертификати ще бъдат удължени служебно до 1 година. Очевидно това се прави с цел повече хора да попаднат в обсега на сертификатите в компенсация на ниския процент ваксинирани, но тази политическа приумица не почива на медицинските факти за наличието на защита срещу вируса в такъв период след боледуване. Освен това сертификати ще се издават и на ваксинирани само с една доза, което обаче също противоречи на информацията на здравните власти, които досега приемаха, че ваксината защитава две седмици след втората доза.
А само преди седмица всичко беше “под контрол” и президентът сипеше похвали за работата на здравния министър Стойчо Кацаров. По всяка вероятност и тази седмица щяхме да слушаме още от същото, ако здравната система не се беше сринала под натиска на безхаберието, проявено от управляващите през последната половин година. Истината обаче изплува, линейките започнаха да обикалят препълнените столични болници, а статистическите данни да показват рекордни показатели за разпространението на пандемията.
снимка: БГНЕС
Дори служебният министър-председател беше принуден да бъде обективен за първи път на поста си и да признае, че “ситуацията е тежка” и че “здравната система е на границата на своя капацитет”. Сривът в здравната система беше напълно очакван от всички с оглед на нулевите действия в посока предотвратяването му, неочакван е бил единствено моментът, в който той се случи – явно натрупването на бездействие е било грешно пресметнато към датата на изборите, в противен случай още месец щяхме да слушаме самохвални изказвания и отричане на реалността в хор от служебните министри и президента.
Снимка: БГНЕС
Очевидно корабът потъва, а истината изплува. А спасението е в това този път да си направим правилните изводи.
