Общият индекс на уязвимост на България е 42 пункта – това я поставя на четвърто място по податливост на външно влияние сред осемте държави, участвали в изследването за разработване на Индекса за уязвимостта за 2021 г. на Центъра за изследване на демокрацията, координиран от Глобсек, Словакия, с подкрепата на Националния фонд за демокрация на САЩ. Данните бяха представени днес на пресконференция в Националния пресклуб на БТА от Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията и експертите от Центъра Мартин Владимиров и Горан Георгиев. Индексът измерва податливостта на чуждестранно авторитарно влияние в осем държави от Централна и Източна Европа – България, Чехия, Унгария, Черна Гора, Република Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словакия. Той обхваща пет сфери – обществени нагласи, политическа обстановка, публична администрация, информационна среда и гражданско и академично пространство. Скалата е от 0 до 100, като „нула“ е най-голяма устойчивост, а 100 – най-голяма уязвимост.

Снимка: БГНЕС

Индексът на уязвимостта включва измерване на въздействието на външното авторитарно влияние чрез представителни проучвания на общественото мнение, като извадката е 1000 респонденти от всяка държава и фокус групи. Проведена е и онлайн анкета и дълбочинни интервюта с най-малко 20 експерти от всяка държава. Включено е изследване на публично достъпни фейсбук страници и групи, които разпространяват дезинформация. В съставянето на Индекса са включени данни за последните шест години /от 1 януари 2016 г. до 30 юни 2021 г./ от Индекса за възприятие на корупцията, Индекс за свободата на пресата, Индекс за устойчивост на неправителствените организации и Индекс на демокрацията. Според резултатите от Индекса България е най-уязвима към чуждо влияние в сферата на обществените нагласи /с резултат от 56 пункта/ и в информационната си среда /с резултат от 44 пункта/, а това са именно сферите, които формират обществените възприятия, отбеляза Горан Георгиев, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Нивото на уязвимост на публичната администрация също е високо – резултатът от Индекса е 38 пункта, посочи той. Сърбия води класацията с най-уязвима администрация и резултат 51 пункта, а Чехия е най-устойчива с индекс от 19 пункта. Състоянието на гражданското и академичното пространство в България са оценени около средното за изследваните държави – тук Унгария и Черна гора са с висока уязвимост от 51 пункта, а Чехия и Словакия с най-голяма устойчивост, съответно 23 и 25 пункта.

Снимка: БГНЕС

Според данните от Индекса на уязвимостта за 2021 г. от осемте изследвани държави най-устойчиви на зловредно външно влияние са Чехия и Румъния с 29 пункта, като след тях е Словакия с 32 пункта и Република Северна Македония с 40 пункта. По-уязвими и податливи на руско и китайско влияние са България с резултат 42 пункта, Унгария и Черна гора с по 44 пункта и Сърбия с 55 пункта, посочиха от Центъра за изследване на демокрацията. Едно от заключенията, които анализаторите правят на базата на резултатите от индекса е, че членството в международни структури като ЕС и НАТО допринася за по-голяма устойчивост от гледна точка на общи политически решения и колективна отбрана, а различията в качеството на публичната администрация, законодателството или защитата на интегритета на изборите увеличават риска от уязвимост към външно авторитарно влияние. Друг извод е, че нагласите сред обществото често са по-важни от институциите, административния капацитет и държавните ресурси, а нагласите се формират от информационното пространство, което е уязвим елемент във всяка демокрация. Руското влияние в региона и дебатът за него са значително по-разпространени, отколкото темата за нарастващите интереси на Пекин, отбелязаха още от Центъра за изследване на демокрацията.

снимка: БГНЕС

Сферата на обществените нагласи е най-уязвима сред петте анализирани сфери. Общите славянски корени, езиковата близост, споделената история и културните връзки са важни фактори, влияещи върху уязвимостта на обществото от руско влияние в Сърбия /с най-висок индекс на уязвимост на обществените нагласи – 61 пункта/, България /56 пункта/, Черна Гора /52 пункта/ и Република Северна Македония /49 пункта/. Антилибералните нагласи, придружени от интензивни пропагандни и дезинформационни кампании, провеждани от играчи в публичното пространство, за които се твърди, че защитават „традиционните ценности“, имат ключова роля за поляризацията на обществото, основен източник на уязвимост в България, Унгария, Черна Гора и Република Северна Македония, заключават анализаторите. Такива нагласи често произтичат от широко разпространено недоволство и разочарование от това как работи демокрацията във всички анализирани страни. Според представителното проучване, едва 20 на сто от българите са доволни от това как работи демокрацията в тяхната страна, което е най-ниският резултат сред изследваните страни. Анализът затвърждава изводите, че България е една от най-уязвимите страни – членки на ЕС към външно влияние и разпространението на дезинформационни послания, коментираха от Центъра за изследване на демокрацията. Необходимо е българските медии и правителството, както и гражданските организации да предприемат спешни координирани мерки за по-добра защита на демократичните дебати от пропаганда и дезинформация, препоръчаха анализаторите. Те отбелязаха, че България е една от малкото страни в Европа, които не развиват такава политика и не участват в дебатите на европейско равнище по отношение на Планa за действие за европейската демокрация, който предвижда общи мерки за предпазване от пропаганда и дезинформация.


Share Follow

Leave A Reply