Бъдни вечер е

Бъдни вечер е. Празникът е семеен, наричан още Малка Коледа. Според библейското предание тогава започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия (седем или девет), вярва се, че колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината.

Обредният хляб е украсен пластично – от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата питата се разчупва и първото парче от нея се оставя пред иконата за Богородица, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството.
На най-възрастните в семейството се пада да разчупят празничния хляб, в който е скрита и сребърната пара. Мъжът и жената трябва едновременно да държат питата високо над главите си. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Здраве и щастие очакват и този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите – всеки край масата трябва да счупи по един. Дънерът от круша в огнището е символ на надеждата. Бъдникът не трябва да гасне, ако гори с много искри – годината ще е плодородна.
На Коледа се гадае и по лучени люспи. По една се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата – горещини.
Младите моми също търсят обещания за щастлив семеен живот на Коледа. Те крият залък от погачата под възглавницата си и чакат да видят насън бъдещия си съпруг. Вярва се също, че ако се погледнат в огледалото след залез на Бъдни вечер, може без време да се сдобият с бели коси и бръчки.
Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. На сутринта храната се дава на птичките – да я отнесат нависоко. Днешната коледна елха замества бъдника (пън от плодовито дърво), който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред.

На този ден тръгват коледарите.