Ивановден е!

Православната църква почита паметта на свети Йоан Кръстител – Предтеча (Ивановден). Свети Йоан Кръстител е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. В река Йордан свети Йоан кръщава Исус Христос.
Народното вярване казва, че св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов „събор”, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени” (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чества няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари. Свети Йоан се е прочул като проповедник в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръщавал с вода. По нареждане на Ирод Антила пророкът е заловен и обезглавен.

Народът ни вярва, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало „да кръщава вода, земя, млади булки и малки деца. Наричат празника още Женски водици заради ролята, която имат жените в ритуалите. Светецът помага при различни болести, но особено силно трябва да му се помолят страдащите от главоболие. Кръстена и осветена, водата вече може да лекува, да гони злото, да дава сила, жизненост и здраве. Добре е на Ивановден всеки да изпита на собствен гръб магическата й сила.
Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден, сгодени моми и ергени и, разбира се, всички именници. С предимство се къпят децата, първенците и по-заможните хора. Който иска, може да се откупи, като парите отиват за почерпка. Добре е къпането да става на открито, водата да е течаща или поне донесена от извор. Тогава магията й е най-силна.
Обикновено къпането става от кума или девера и това напомня на след-сватбен цикъл заедно със завършващия коледно-новогодишен празничен период. Булката дарява кума и девера с чорапи, кърпа – домашно тъкана или пешкир. На обед младоженците ходят на гости на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия, на места в Западна България – и дар за кръстницата. Ходи се на гости и при девера. По къщите на близките си роднини ходят девойки водичарки. Едната е облечена в невестини дрехи – тя целува ръка на стопанина, който я посреща, и започва да събира подаръците, най-често дребни монети, в бяло бакърено котле. Другите с песен благославят всеки член от семейството. Всички именници трябва да почерпят. Лоша поличба е, ако на имен ден не те почетат и не ти дойдат гости.