Седмицата премина под знака на две привидно напълно несвързани събития – КСНС при президента по темата “Северна Македония” и протеста на партия “Възраждане” срещу мерките, ваксините и като цяло медицината като наука.
снимка: БГНЕС
По отношение на КСНС новината е, че няма новина, както Христо Иванов сам отбеляза пред журналисти след 5-часовото заседание. Нещо повече, на пресконференцията на президента Румен Радев след заседанието на Съвета стана ясно единствено, че досегашната позиция на България към Северна Македония остава непроменена и всички са съгласни с това.
Тогава какъв беше смисълът от президентското мероприятие, свикано по може би единствената тема, по която политическите сили нямат сериозни противоречия? Това непременно навежда на мисълта, че на КСНС е била вменена различна от обичайната му функция. И не, това не е нарочното поставяне на 28 души под карантина, включително първите мъже в държавата …Този куриоз бе по-скоро резултат от отказа на поредното правителство да управлява здравната криза, породена от пандемията и нетактично напомняне, че може би тази тема налага в по-голяма степен свикване на КСНС.
Изглежда КСНС бе използван като инструмент за контрол от страна на президента над правителството. Тук е важно да отбележим, че президентът има няколко явни механизма, по които участва в управлението – президентската квота министри в кабинета, връзката му с Кирил Петков като негов патрон по линия на участието му в служебното правителство, коалиционните партньори на ПП, които са основно партии, гравитиращи около президента. Но когато познатите механизми не работят така, както той иска – наблюдавахме напрежение между Стефан Янев и Кирил Петков, напрежение между ПП и някои от коалиционните й партньори, както и тенденция към плахи опити за еманципация на Кирил Петков от Радев, президентът свика КСНС, чрез който да стегне редиците си и да покаже надмощието си като най-влиятелната фигура в държавата към момента, която всеки момент е в готовност да вдигне юмрук.
Очевидно обаче и КСНС не е успял да изпълни вменената му функция, защото ден по-късно Радев активира друг свой скрит досега механизъм, чрез който да контролира ситуацията и в частност новия премиер – най-лоялната опозиция* в лицето на “Възраждане” (*препратка към политическата система във Великобритания, където официалната опозиция се нарича Her Majesty’s Most Loyal Opposition – Най-лоялната опозиция на Нейно Величество). За тези, които на първо четене не виждат връзката – в организирането на протест в пика на пандемията подозрително прозира почерка на президента. Освен това поддържаната от Костадинов позиция по отношение на пандемията се поддържаше и от Радев, макар и смекчена, когато самият той беше “опозиция” на едно друго управление. А и темата за пандемията никога не е била нещо повече от политическо оръжие за президента. Тези сходства, съчетани с тайминга на събитията, няма как да са случайни.
Привидно несвързаните събития от последната седмица ясно очертаха колко по-сложна се оказва политическата обстановка в страната, както и напомнят, че политическата криза съвсем не е останала на заден план, въпреки подменената законодателна и изпълнителна власт. Президентът, както обикновено, не пести ресурс в амбицията си да покаже, че той е първият мъж в държавата. А новите политически играчи нямат против да играят в най-различни позиции – дори в позицията на най-лоялната опозиция на президента.
