Въпреки че новата власт е едва на крехката възраст от два месеца, профилът на „промяната“ в голяма степен вече е ясен. Добре напудрени, но все пак дълги носове.
Склоността да се „работи с фактите“ в полза на политическото оцеляване бързо се открои на преден план, въпреки опитите новите на власт да бъдат изкарани едва ли не нов вид хора. Пример за това е новината на седмицата – премиерът Кирил Петков беше повикан на разпит в Прокуратурата, където е занесъл списък с имената на 19 лица, които според него трябва да бъдат разследвани. По-късно самият той се похвали, че те били 19, но в Брюксел той казал 20, защото „за 19 бяхме събрали медийни публикации, а на 20-ия ги предадохме“.
Дори за момент да забравим за разделението на властите, което очевидно за никого в България не означава нищо, редно ли е човекът с най-много власт в държавата да посочва хора на Прокуратурата по този начин. Това не е ли съд без присъда? От най-високата трибуна някой, който по презумция, че така ни е казал той самият, е чист и бял, посочва с пръст публично кой е черен. Такова черно-бяло кино не сме гледали от комунизма… Този сигнал не можеше ли да бъде внесен без да става новина и цяла седмица да се говори за един със сигурност най-малкото неизчерпателен списък, а не за реалните проблеми като икономическата и здравната кризи… например…
Освен очевидната липса на скромност, все по-ясно става, че на т.нар. умни и красиви, май им липсва и ум. Началникът на кабинета на премиера Кирил Петков – Лена Борислвавова, съизготвила въпросния списък, на журналистически въпрос защо предоставеният списък с лица се базира на публикации само в определени медии, отговори недвусмислено: „Гугъл така показва…“ Тук изводите си ги правете сами…
На фона на дилетанстките грешки на продължителите на промяната, бащата на новата власт все повече сключва вежди. Като с всяка изминала седмица прави крачка встрани от тях. И с основание – децата му се оказват незрели за голямата политика и в същото време арогантни. А не е лесно да се отречеш от децата си, макар и те да са политически. Все пак децата никога не са лоши, лош е родителят. Затова Радев и тази седмица не пропусна да направи строга родителска забележка и да им намекне, че е време да се захванат с нещо по-продуктивно като реформи.
В тази ситуация на останалите „преносители“ на промяната им остава единствено да гледат собствните си партии и партийни интереси с постоянно присъстващата мисъл за предсрочни избори. Всъщност голямата колалиция вече се е разпаднала. Макар да участват формално, нито един от партньорите не стои зад ПП. Христо Иванов неколкократно в прав текст каза, че очаква предсрочни избори, въпреки че официалната позиция, която беше препотвърдена и днес в Народното събрание е, че правителството ще има 4-годиншен мандат „абсолютно сигурно“. ИТН си пеят тяхна собствена песен, основно заигравайки се с популистките настроения и то в рамките на парламентарните дебати. Което по-скоро може да се разглежда като подривна дейност, но не и като партньорство. БСП вече дори и не се опитват да се правят на подмладени и в крак с „новото“. Напротив, типично в техен стил предадоха всичките си лоши навици, придобити с годините, на новата власт, която и в профил, и в анфас все повече започва да заприличва на тях…
Профилът на „промяната“ вече е ясен. Добре напудрени, но все пак дълги носове, които предпочитат да заблуждават, вместо да управляват. И въпреки че упорито се опитват да ни убедят колко са нови, истината е, че им липсва новост и новаторска стъпка – и те както всички преди тях, смятат хората, които трябва да управляват, за слепци, които няма да видят дългите им носове…
