Aко досега президентът само намекваше недоволството си към новото управление, тази седмица съвсем категорично стана ясно, че Радев, макар не толкова шумно, както при управлението на ГЕРБ, свали доверието си от управляващата коалиция.
И въпреки че критиките му, че времето за анализи е отминало и трябва вече да има промяна в цените на ток, парно и газ, са съвсем на място, това далеч не е достатъчно. Това е политическа позиция, която казва – не се справяте, аз се разграничавам от вас. Но това по никакъв начин не показва ангажираност към самия проблем. В този ред на мисли, не отмина ли времето и за политическата псевдоангажираност?! Проблемите ни не станаха ли достатъчно сериозни, за да се ограничаваме само до думи, отекнали в медийното пространсто?!
Вижте, например, какво направи македонският президент. Стево Пендаровски заведе на училище момиченце със синдром на Даун, срещу което е била подписана петиция от съучениците му да бъде изключено и обучавано вкъщи. По този начин той чрез действия, а не само на думи показа позицията си в подкрепа на равенството и разбирателството в едно общество, дълбоко повредено от разделение и неразбирателство. Но тук важното, е, че по този начин той направи жест към цялото общество, вземайки категорична позиция по казус, който не е политически обвързан, а е актуален и близък до хората сега и който лесно би могъл да бъде политически неглижиран.
В България това не се случва. Вие може би още помните съвсем скорошния случай с майката във Враца, която почина след неадекватна реакция в болницата. Вие сигурно помните, но политиците ни вече забравиха. Въпреки огромното медийно внимание към случая и протестите на хората в града, ресорният министър единствено разпореди одит на всички спешни звена в страната, резултатите от който едва ли ще променят нещо, защото, както знаете, одит е вътрешна проверка, която е малко вероятно да бъде достатъчно обективна. Останалите политически реакции на случилото се бяха сведени до призиви за оставка или сухи коментари по темата. Ясна позиция и реална ангажираност от президент и премиер, разбира се нямаше…
Това е и схемата, по която се „решават“ проблемите у нас. В случай, че има достатъчно медийно внимание, политиците се чувстват принудени да кажат няколко неясни и неангажиращи изречения, иска се нечия оставка, която на никаква цена не се дава, след което се чака темата просто да бъде забравена. Ако проблемът е социален, а не политически, за политиците проблем няма. Темата винаги е много сложна, гледните точки са много и субективни… С други думи – актуалните за хората казуси просто не са актуални за политиците. От тях не могат да се извлекат политически дивиденти.
И въпреки т.нар „промяна“, очевидно новата власт реши схемата да остане същата. За съжаление обаче, ако тази схема не се промени, значи нищо не се е променило. И ще се питаме после как така ни засрамиха македонците???? С четири въпросителни като Левски…
