В четвъртък светът се събуди от бомбандировките над Украйна. България обаче не се събуди. Политическите сили не се обединиха, въпреки че в непосредствена близост се води пълномащабна война.

Всъщност, българските власти дори не се съгласиха, че това, което се случва в Украйна, е война… Настоящият министър на отбраната и бивш служебен премиер Стефан Янев заяви: „Нарочно не говорим с войствена реторика“. Тоест умишлено не назоваваме ситуацията с истинското й име? Защо? Това ли заслужава българското общество и това ли е отношението ни към бомбандираната Украйна?! Така ли пишем история? Е, в  такъв случай, може би, заслужаваме да наричат турското робство – присъствие и Гоце Делчев да не е бъде признаван за българин… Заслужаваме „добросъседството“ и заслужаваме политиците си…

Но не само изпълнителната власт в България демонстрира пълно неразбиране към случващото се. Законодателите в НС вместо да реагират навременно и да приемат обща позиция, която да даде послание към света и към българското общество, че политическите сили в България са единни и готови да отстояват националния ни интерес, спретнаха едно нелепо и негледаемо шоу, което трябваше спешно да бъде прекъснато от премиера. На Кирил Петков буквално му се наложи да дойде в НС, за да вразуми 240-те и спре публичното унижение не само на институцията, но и на целия народ, гласувал за тях.

В крайна сметка, след намесата на премиера, НС само формално и по принуда излезе с обща декларация. На всички стана ясно обаче че някои от политическите партии, включително участващи в управленската коалиция, далеч не защитават българския национален интерес, и то казвайки, че именно това правят…

От БСП заявиха следното: „Осъждаме военните действия, но не подкрепяме санкции срещу Русия“. И какво от това, че Българската социалистическа партия осъжда действията на Русия? От това ли ще се трогне Путин? В това ли се изразвява националният ни интерес – да се делим от цивилизования свят, в който да нападнеш суверенна държава не е нормално, за да не разсърдим „спонсорите“. Тук интерес със сигурност има, не е национален обаче, а строго партиен, както винаги… Същото се отнася и за „Възраждане“, които дори не приеха декларацията от срам пред другите в коалицията, както БСП.

снимка: БГНЕС

И ако продължаваме да се делим и да наричаме нещатата не с истинските, а с удобните имена, не е далеч моментът, в който ще ни сполети съдбата на Украйна. Все пак помните идеята на Тодор Живков, която дори изложи пред Хрушчов – България да стане 16-а съветска република. И въпреки че това беше отдавна, същата партия в момента е в управлението и изглежда не се е променила твърде много…

Вчера светът се събуди различен. България обаче не се събуди. И докато тук все още се питаме – „За кого бие камбаната?“, все по-оглушително става ясно, че камбаната бие за всички…


Share Follow

Leave A Reply