Изминаха 100-те дена толеранс към новото правителство. И въпреки че Кирил Петков не пропусна да отбележи „постижението“ си във Фейсбук, коалиционните партньори на „Продължаваме промяната“, а също и президентът, предпочетоха да си замълчат. Най-вероятно от срам, защото на този етап вече за всички е ясно, че първото тримесечие на кабинета „Петков“ беше меко казано разочарование и следващото му тримесечие 100 на 100 е под въпрос.

Основната критика към властта е, че бездейства в най-критичните моменти. Тази критика обаче не е напълно справедлива. Петков действа, но само при специални обстоятелства! Като например посещението на министъра на отбраната на САЩ у нас Лойд Остин, при което беше решено САЩ да ни предоставят една рота „Страйкър“. Или например при визитата на Петков в Брюксел, където премиерът „внезапно“ реши да бъде извикан посланика ни в Русия за консултации, което преведено от езика на дипломацията означачава да заставим Русия да си прибере Митрофанова. Въпросът е защо това решение не беше взето тук в България непосредствено след 3-ти март, когато руската посланичка си позволи да сравни Освобождението на България с войната в Украйна. Защо този ход трябваше да бъде вдъхновен именно от посещението на премиера в Брюксел?!

И докато министър-председателят разказва на американския президент Джо Байдън за корупцията: „Корупцията е един от инструментите за влияние на Путин в България. Турски (руски) поток е добър пример – корупция, джипове на Аркад, три милиарда от нашите пари, изхарчени за чужда тръба! Това беше част от дискусията ни с президента Байдън тази вечер“…, в България цари хаос. МВР е толкова заето да се занимава с художествена самодейност в опит да очерни Прокуратурата, докато реално престъпността напълно излиза извън контрол – днес пред столичен мол посред бял ден беше застрелян човек.

Бойко Рашков обаче изглежда е напълно доволен от себе си, както и премиерът от него. Неадекватното самодоволство стигна дотам, че от Специализираната прокуратура да пращат писмо до Петков, за да обясни защо прокурорите се третират като „политически мишени“ от властта. Интересно как премиерът би разказал за тази ситуация на американския президент?! Защото намесата на изпълнителната власт в работата на съдебната власт съвсем не представлява по-малък проблем от корупцията – напротив, с това се парализира цялата държава, след като тенденциознно се срива авторитета и възможността на тази институция да работи, което само по себе си предразполага към корупция…

В този ред на мисли, тъй като днес е Благовещение и традицията повелява, че какъвто е днешния ден, такава ще е годината, не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че ще дочакаме благата вест този кабинет да падне преди първите му сто дена да се повторят…

И най-вече да се надяваме да дочакаме благата вест, че българският народ се е научил на нетърпимост към тези, които се възползват от толерантността му!


Share Follow

Leave A Reply