Страстната седмица у нас беше белязана в червено. Посещението на украйнския външен министър Дмитро Кулеба постави на преден план въпроса за предоставянето на военна помощ на Украйна от българската страна и отново разделителните линии между коалиционните партньори се оцветиха в червено. „По темата за изпращане на военно-техническа помощ за Украйна, от една страна, имаме БСП, за които пращането на такава помощ е червена линия, която не могат да си позволят да прекрачат.
От другата страна, имаме ДБ с червената линия, че България е изправена пред исторически момент и трябва директно да изпраща въоръжение в Украйна.“ Така премиерът се опита да резюмира ситуацията, като в последвало интервю заяви, че неговото лично мнение е, че Украйна трябва да бъде подкрепена с оръжие.
Ситуацията всъщност е малко по-нюансирана, отколкото премиерът я представя. За това на Украйна да бъдат предоставени оръжия от наша страна в самата коалиция са не само ДБ, но и ИТН. Тази седмица лидерът на ИТН Слави Трифонов ясно заяви, че „Украйна трябва да бъде подкрепена по всякакъв начин, включително и с оръжие“. ГЕРБ също подкрепят тази позиция. БСП, президентът и „Възраждане“ са против. А ДПС все още не са изразили категорична позиция.
Изглежда, че мнозинството от партиите в коалицията са на едно мнение. Всъщност при един по-задълбочен прочит става ясно, че Петков, предвид настроенията по темата в коалицията, не се съобразява с червената линия на БСП, а по-скоро с тази на президента, който от самото начало на втория си мандат даде заявка, че има намерение да бъде особено активен във външната политика на страната. И ако БСП могат да бутнат управлението, президентът може да направи много повече – при следващи избори да оттегли подкрепата си за ПП, което непременно би ги пратило в политическото небитие.
И въпреки че премиерът Кирил Петков се опита да ни каже колко му е неудобна всъщност удобната позиция на премиер – жертва на коалиционните си партньори, на Кулеба и на целия цивилизован свят им стана ясно, че в България управлява политическото лицемерие и малодушие:
„От началото на войната чух толкова много извинения за това защо някой не може да помогне на Украйна. Тези хора не са искрени (…) Вашата помощ е важна за нас, но за какво са ни каски и бронежилетки, ако нямаме оръжие, с което да се отбраняваме. Така вие искате да умрем защитени. Виждам желание от страна на някои политически сили да помогнат. Но виждам и други, които нямат желани да го направят. (…) В навечерието на Великден бих искал да кажа и няколко думи за братството. Как може да се смятате за братя с убийци? Как може да вярвате, че някой, който убива и унищожава по време на Страстната седмица, е ваш брат”.
Тези думи на Кулеба, който дори не беше допуснат да говори пред депутатите в пленарна зала, резюмират същината на текущото ни управление. Безпилотно свободно падане на фона на празни приказки и бездействие… Поне промяната е видима – страната, спасила своите евреи по време на Втората световна война, е неспособна да вземе единственото правилно решение. Решение, което целият цивилизован свят вече е взел, защото историята не прощава малодушието.
