От “кумова срама” българските политици все пак стигнаха до това да гласуват в Народното събрание дали да дадем оръжие на Украйна. А само седмица по-рано управляващата партия “Продължаваме промяната” все още нямаше мнение по въпроса.
Когато стана неизбежно (или по-точно твърде късно) ПП набързо сформираха мнение и оповестиха, че смятат, че България трябва да помогне с оръжие на Украйна. В деня на гласуването обаче ПП промениха законопроекта си, след като от името на Зеленски бе входирано писмо, в което общо взето стана ясно, че Украйна вече не ни иска оръжието. И за да бъде “и вълкът сит, и коалицията цяла” ПП предложи, а НС гласува България само да ремонтира украински оръжия.
Processed with VSCO with a6 preset
С две думи – коалицията оцеля. За сметка на това стана ясно, че управляващите не могат да отстояват една позиция две поредни седмици!?
И въпреки че политиците останаха видимо доволни от развитието по “украинския въпрос”, протестиращи “за” и “против” Украйна се събраха пред НС и Паметника на съветската армия. Стигна се до сблъсъци и “крадене” на украинското знаме, не без помощта на политици и в частност на Костадин Костадинов.
Знамето, свалено от Столична община, бързо беше подменено с ново, но проблемът остана – българското общество отново е разделено. Властта за сметка на това остана цяла – дори обедини усилия, за да отметне задачата “Украйна” простичко и практично. И тук е мястото да забележим съществуващата закономерност – когато обществото е разделено, властта е по-стабилна. Коалицията е цяла.
Но именно в това е таланта на управляващите – да разделят: нова власт – стара власт; “за” военна помощ за Украйна – “против” военна помощ за Украйна; “за” вдигане на ветото за Северна Македония – “против”… И така до безкрай или поне до изтичане на четиригодишния мандат. Защото чрез неформиране на позиция, чрез разногласия в коалицията, продължаващите промяната просто печелят време. Защото “крадейки” знамена, народа няма как да се обедини, за да бутне властта.
На този фон с цялата си наглост президентската двойка в един глас сякаш забрави целия си предходен мандат и дръпна поучителна лекция, за това как политиците не бива да разделят обществото. Очевидно в Президенството мненията се менят също така бързо и тенденциозно. За разлика от “Дондуков” 1, на “Дондуков” 2 поне президентът и вицепрезидентът са на едно мнение.
Във вихрушката от мнения обаче ставаме все по-малки и слаби. И докато чрез разделение ни управляват, разделението ще продължава да управлява. И то все по-силно, черпейки силите си от глупостта на народа, който поддържава на политиците си – не сформира собствено мнение и се кара се сам със себе си…
