Парламентарната рулетка отново се завъртя. След като бойкотираха първия кръг консултации заедно с БСП и върнаха празна папка на президента, ПП се явиха първи на поправителните разговори с Радев, но само за да си кажат същото – „ПП са готови да проведат разговори с всички народни представители, от всички политически партии, можещи да взимат сами решения в парламента и не са зависими от задкулистни сили, които не са в парламента“.

БГНЕС

Очевидно и този път продължаващите промяната не са си научили урока и ще продължат с опитите да „крадат“ депутати, въпреки че именно президента се противопостави остро на тази безпринципна и видимо безрезултатна практика. В същия дух и останалите политически формации си преповториха фразите, а от БСП си поставиха и редовната доза условия, които този път бяха формулирани така: основата на разговорите за кабинет да бъде на програмата, която са изработили съвместно с ПП и ДБ.

От вторият кръг консултации стана ясно само едно – че по-продуктивно би било президентът да беше използвал това време за съсавяне на нов служебен кабинет… Всички знаят, че се задават избори и че от тях няма да се роди различно мнозинство. А на есен отново ще се въртят рулетки и ще се разменят папки. А обикновените граждани ще живеят все така със световъртеж и главоболие заради последствията от всичко, което не беше направено не просто както трябва, а изобщо!

Изглежда държавата отново остава в ръцете на президента, към който обаче би било повече от наивно да имаме очаквания, след като голямата му гордост беше именно служенният кабинет, който роди Кирил Петков, Асен Василев, Стефан Янев и Бойко Рашков… На този етап вече никой не се надява да излезем от политическата криза. Напротив, политическа криза е единственият устойчив модел на управление в последните години, единствената константа в уравнението. И тъй като политиците нямат намерение да се променят, българинът отново ще се приспособи към новата реалност – към безпредметно въртящата се рулетка, към безсмислената спирала от избори, към безпринципното управление, към безпрецедентната криза…

бгнес

А някъде между неосъществения и неосъществимия мандат, извън политическото полезрение, общественият дневен ред отново ще придобие облик, какъвто никой не иска да вижда. Ще се появи някой като Георги Семерджиев, ще убие. Ще има протест на мястото на трагедията, но премиерът няма да отиде, за да говори пред събралите се хора. Няма да има мегафони и микрофони, няма да има какво да им каже, защото не протестират в подкрепа на правителството му пред Народното събрание, не са протестъри, не са срещу „мафията“, не са част от кампанията… В новата политическа реалност ще можем да протестираме само в подкрепа на „промяната“ и докато не си „върнат държавата“. А всичко, което се случва извън дневния им ред, ще се случва между другото, защото не обслужва „бранда“…


Share Follow

Leave A Reply