„Политическият избор трябва да бъде категоричен, че са необходими вътрешни политики, които трябва да смекчат външния шок на енергийната инфлация, да се избегне рязко влошаване на ситуацията, свързана с индуцираната инфлация, която се самоподклажда, след като надхвърли 15% и достигна над 17% през август, ограничаване на риска от задълбочаване на спада в потреблението и увеличаване на безработицата“.

Това каза пред БНР проф. д-р Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания на БАН, председател на Съюза на икономистите в България.

По думите ѝ в страната се е създала предпоставка за самонарастваща инфлация:

„Свръхликвидността е инжектирана и в българската икономика. Но това, което ние допуснахме, е изключително лош енергиен мениджмънт и изключително забавяне на реформите в енергетиката. … Войната в Украйна също допринесе, но енергийната инфлация се наблюдава от края на 2021 г. и съчетана с свръхликвидната парична снабденост – ние сме в риска да потребяваме по-висока инфлация. Това изяжда доходите и намалява покупателната способност. Остава един висок риск за следващото полугодие“.

Проф. Хубенова посочи, че е необходима икономическа емпатия, „която е изключително важна в тази военновременна обстановка, за да се удържи подклаждането на инфлацията“:

„А не да се разсъждава, че чрез спекула и покачване на цените провалът на другите ще бъде мой успех. България трябва да премине към преосмисляне на поведенческите роли, които имат бизнесът, гражданите и обществото като цяло“.

Бюджетът на България трябва да бъде балансиран, категорично заяви тя и добави:

„Страната тепърва има да предприеме решителни стъпки по отношение на капиталовите разходи, които са под 1/4 от планираните за тази година. … Прогнозата за бюджетното салдо през 2023 г. се основава на хипотезата за рецесия в Европа, пренесена в България по линия на по-ниско външно търсене и на рязък спад в инфлацията. Това би означавало относително забавяне на приходите в бюджета, докато разходите, без политическа воля, ще продължат да растат с вече планираните темпове“.

Не трябва да се допуска месечният прираст на инфлацията да е с по-голяма стъпка от допуснатата досега, подчерта проф. Хубенова.

„В България ще има забавяне на стопанския растеж през 2022 г., индуцирано и чрез каналите на международната търговия и инвестиция. Потреблението ще отбележи също значителен спад. Това, което България има да усвои, това са 8% от БВП, чрез Плана за възстановяване и устойчивост, но има изключителен пропуск да изпълним европейската дисциплина“, коментира още тя.

 


Share Follow

Leave A Reply