Бившият български премиер се сблъсква с трудности за съставяне на коалиция. Под това заглавие британското издание „Файненшъл таймс“ коментира резултатите от изборите в България, произведени в неделя, предаде БТА.
снимка: БГНЕС
В публикацията се отбелязва, въпреки че десноцентристката партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов е начело в четвъртите парламентарни избори в България за последната година и половина, партията не е успяла да спечели нужното мнозинство за съставяне на управляваща коалиция в най-бедната страна в ЕС.
Изданието изброява кои партии влизат в парламента и колко процента получават ГЕРБ и останалата на второ място партия „Продължаваме Промяната“ на бившия премиер Кирил Петков. Вестникът допълва, че ПП и други водещи политически сили са изключили възможността да сформират коалиция с ГЕРБ, което увеличава шансовете за нови избори в близко бъдеще.
Вестникът отбелязва, че Борисов, който след десетилетие на власт беше свален през 2021 г. след масови антикорупционни протести, се обрисуваше като онзи, който може да преведе България през политическата и икономическата криза, а при управлението на Петков страната се обърна рязко срещу Русия, която традиционно беше неин близък партньор.
Изданието цитира думите на Борисов, че е „Важно е страната да продължи да следва евроатлантическия курс, така че и руснаците да ни уважават. Те харесват онези, които са силни, категорични и ясни“. Борисов иска също така да вкара страната в еврозоната, да извърши съдебна реформа и да продължи да диверсифицира доставките на газ от Русия.
Петков, който е прозападно ориентиран възпитаник на Харвард, обещал да се бори с корупцията, изгуби вот на недоверие през юли заради спорове, свързани с бюджета и разширяването на ЕС, след седем месеца на поста, което доведе и до изборите в неделя.
Вестникът отбелязва и, че новосформираната партия „Български възход“ е преминала прага за влизане в парламента, а проруската партия „Възраждане“ е удвоила подкрепата си до около 10 %.
Ако не бъде сформирана жизнеспособна коалиция, президентът Румен Радев може да продължи със служебни правителства и да насрочи дата за нови избори след няколко месеца. Политическата нестабилност обаче ще нанесе допълнителни икономически щети на страната и ще забави целта й за присъединяване към еврозоната през 2024 г., предупреждават анализаторите.
