Едва 39,4% от имащите право да гласуват упражниха правото си на вот. Рекордно ниската избирателна активност е на фона на рекордно висок протестен вот. Такава е политическата картина след поредните избори. Въпреки това мнозинството от партиите отказват да излязат от предизборната кампания и да влязат в реалността. Отказват всякакъв вид диалог, затваряйки си очите са сериозната външно- и вътрешнополитическа ситуация и запушвайки си ушите за ясното послание, което им изпратиха избирателите с вота си. Докато обаче партиите удобно се „ослушват“, светът влиза в рецесия, Путин се мобилизира. Името на България беше замесено във взривяването на Кримския мост. Хроничната вече липса на държава се усеща на всяко ниво. 
На този фон, доскорошните управляващи и втора политическа сила в новия парламент – ПП, категорично отказаха да участват в разговори за сформиране на мнозинство на базата на приоритети. Вместо да покажат поне, че са достигнали някакво ниво на политическа зрялост, упорито настояват да са опозиция. Очевидно се правят тънки сметки, че по този начин – от трибуната на „конструктивна“ опозиция, ще спечелят време преди местните избори, в което хората да забравят безумния им опит за управление.
Времето за хитрости обаче отмина. Предизборната кампания свърши. А тънките сметките на партии като ПП ще се окажат грешни. Напротив, големите победите на местните избори през 2023 ще са онези, които съставят правителство сега. Само ако партиите се обединят, има възможност избирателите да проявят доверие и желание да гласуват отново. Ниската избирателна активност е в полза на партии, които имат твърдо ядро. Изборите по места са по-специфични от парламентарните. На тях не са достатъчни пиар трикове, трябва действително да е направено нещо за съответните избирателни райони. Затова именно партии като ПП, които нямат структура по места, ще трябва да се постараят извънредно много, а не да се крият зад трибуната на „конструктивната“ опозиция. Иронично именно „Промяната“ стои на пътя на промяната, защото съставяне на кабинет на базата на приоритети, който да спести на държавата нови безсмислени избори и какво ли още не, съставен въпреки партийния комфорт, би бил истинска промяна. Политика от нов тип. Защото такъв кабинет няма да е изгоден за нито една политическа сила, но ще е в полза на гражданите и на държавата.
Относно русофилите в новия парламент – БСП, „Възраждане“ и „Български възход“, приемливото поведение изисква същото, което и от глупците – поне да не говорят. Разбира се, това е твърде сложна концепция за патрии, които съществуват от популизъм. По тази причина цяла седмица ( и то седмицата, в която Русия замеси името на България във взривяването на Кримския мост) се дискутираше дали на откриването на новото НС да се покани руския посланик у нас Елеонора Митрофанова. Тук дискусия не следва да има, не следва да има и партии, които желаят присъствието й. Още по-малко такива, които обмислят да я поканят като свой гост в парламента („Въздраждане“)…
Русия се мобилизира, светът се прегрупира. Време е и българският политически елит да започне да се държи адекватно и отговорно. В България също е време за прегрупиране и мобилизация с цел излизане от кризите.
