2022-ра година в политически план завърши така както започна – безпътица и хаос, парламентарна клоунада с подмяна на ценности и обещания от новия вятър повял от площадите през лятото на 2020. Поотупали блясъкът на славата родените от плащадната демокрация политически формации катастрофираха лошо в сградата на жълтите павета, саморазобличавайки се взаимно, сваляйки маските една по една, за да покажат грозното лице на безхаберието, непрофесионализма, реваншизма и празнодумието. И всичко това за сметка на подведения и жаден за промяна избирател, който за пореден и дано за последен път се предоверява на първичния инстинкт и популизма.
Площадът през 2020 докара в българския парламент няколко нови формации. Те влезнаха с гръм и трясък на политическата сцена и разбира се и с гръм и трясък си излезнаха, оставяйки след себе си горчив вкус на пепел от изгорели обещания за светло бъдеще с продължаване на промяната.
Първо изчезна „Отровното трио“ – единият от тях – Велислав Минеков към момента все още е министър на културата в поредния служебен кабинет на президента Румен Радев. Извън активната политическа презентация е и „Изправи се. Ние идваме“- към момента преименувано на „Изправи се. България!“.
Онези лошите „от страшния филм“ останаха също извън Филма – политическия, управленския и обществения. Разпадането на „Има такъв народ“ надмина по драматургия и сценарий дори най-добрите скечове на сценаристите на Слави Трифонов. Те може би пропуснаха, че „Шоуто на Слави“ и политическото шоу са различни жанрове и с различни водещи. На хората просто телевизионния формат, пренесъл се в политиката не им понесе. На главните актьори в ИТН- също.

снимка: „Няма такава държава“
И когато си заложил на партньори непрофесионалстити и шарлатани (по Румен Радев) – шоуто излиза извън контрол и започва скандално роене на участници и то не на запис, а на живо. С грозни взаимни обвинения, скандални тайни записи на разговори и неприлични задкулистни договорки.

снимка: „Няма такава държава“
От цялата тази постпродукция – смесица между ентъртеймънт и политика – остана Слави Трифонов с фейсбук статусите му срещу лошата политическа класа. До степен, да бъде принуден да ползва пълната си партийна субсидия и така да наруши и единстеното си изпълнено обещание към феновете – избиратели на ИТН.
Разпадането на партията на Слави Трифонов не остана без последствия и събори правителството на Кирил Петков- четворната коалиция от ИТН, ДБ, БСП и ПП. Първото правителство в най-новата ни история, което пада след вот на недоверие. Че няма да изкара пълен мандат кабинетът на Четворната коалиция беше ясно и за най-големите лаици, но че ще падне от вътрешни дразги, предателства и самоизяджане между лидерите – това и в най-смелия сценарий на опонентите му не беше предвидено.
Последваха предсрочни избори. Те пренаредиха парламентарната конфигурация от „всичко коз“ на „без коз“. Слави Трифонов не влезе, мястото му зае бивш служебен премиер и военен министър – Стефан Янев. ГЕРБ стана първа политическа сила. „Възраждане“ увеличи влиянието си, БСП загуби още от гласовете си, ДПС застана още по-стабилно на сцената, „Демократична България“ олекна, а „Продължаваме промяната“ взеха приз за „поддържаща роля“, което се отрази неблагоприятно на политическото поведение на лидерите Кирил Петков и Асен Василев, а дамата – „сив кардинал“ на ПП – Лена Бориславова изпадна дори от кандидат-депутатските листи.

снимка: БТА
На този фон президентът Румен Радев се оказа трайно управляващ страната – без да сме президентска република и без промяна в Конституцията -през служебните си кабинети- няколо поред за последните две години. Разочарован и обиден – дали от себе си или на себе си, дали от неадекватните решения на създадените от него политически недоразумения , Румен Радев – произведе прецедент – политическият учител да се отрече от учениците си – „шарлатани“, чиято „шарлатания“ само държавният глава не усети още, когато ги взе под крилото си. А от тогава държавата е на автопилот и върви стремглаво към дъното.
Стабилно правителство няма. Пари в бюджета също. Социалните плащания са под въпрос. Инфлацията е неконтролируема. Мигрантите влизат в България безконтролно, гранични полицаи умират. Европартньори ни блокират за Шенген. Енергийната криза и войната в Украйна дори не ги броим – те влияят негативно на цяло Европа.
И като теглим чертата – втората парламентарна група, допринесла за кризата в държавата, доближаваща размерите на Виденовата зима, поставя условия кой да управлява, с кого да управлява, кой да бъде лидер на първата политическа сила и кой да не бъде… без да осъзнава, че е „умиращият лебед“- в център либерално дясното политическо пространство с леви политики или както там се самоопределя лидерът й, който беше министър и премиер с двойно гражданство, и наруши Конституцията, усмихвайки се, продължавайки подмяната на промяната. Дано 2023-ра година в политически план не започне така, както завърши 2022-ра – безпътица и хаос, парламентарна клоунада с подмяна на ценности и обещания.