За по-малко от седмица последният трети мандат за съставяне на правителств мио в рамките на 48-ото Народно събрание беше връчен и обявен за връщане. Скоростта, с която същият той се провали, е в заслуга не на кой да е, а на президента Румен Радев, който любезно, но не толкова услужливо връчи последния шанс за кабинет на БСП.
Всъщност т.нар последен шанс, оставен в ръцете на БСП, на практика беше може би единственият предварително обречен на провал мандат. ГЕРБ не могат да подкрепят или да участват в правителство на БСП по решение на органите на партията. Както Демократична България, така и БСП едва оцеляха 7 месеца в едно правителство. А ПП и БСП се скараха още на първото заседание на отиващото си безславно Народно събрание след избора на Вежди Рашидов за председател.
Очевидно е за всички, че президентът не иска да има правителство. Причината е, че Радев най-сетне уцели формулата за служебно правителство. Факт е, че последният служебен кабинет, оглавяван от Гълъб Донев беше успешен – освен че не понесе каквито и да е репутационни щети, успя и да свърши непривично за служебен кабинет количество реална работа и да постигне резултати. Тоест президентът трупа позитиви в контраст на хаоса, който цари сред партиите в Народното събрание.
Оттук и причината президентът да реши да направи на БСП „мечешка услуга“, като им връчи поредния трети мандат, който те да се провалят да спасят. И то след като преди връчването му многократно партиите посочиха при кого биха били реалните шансове за съставяне на кабинет. Президентът обаче предвидливо и егоистично игнорира призивите им, за да обрисува скицата – лошите партии/добрият президент, мотив в политическия стил на Радев, за който иронично именно Корнелия Нинова предупреждаваше. Затова и онези, които се усетиха относно посоката на президентския ход (ГЕРБ, ДПС и „Български възход“) уважиха лидерската среща, организирана от Корнелия Нинова и се постараха да демонтрират конструктивно и зряло поведение.
До какво обаче ще доведе това преднамерено очерняне на партийната система, която и без друго натрупа достатъчно черни точки в последните години? Ще се родят още партии еднодневки. Вратите на Народното събрание ще се отворят за още Кирил Петков-ци и Асен Василев-ци, които самият президент нарече „политически шарлатани“. Което в крайна сметка ще рикошира обратно в президентската институция, към която неизбежно ще се прицелят бъдещите „продължаващи промяната“, на които им трябва удобен антагонист по пътя към властта.
