На политическия фронт – нищо ново. Всички мостове са изгорени. Не само между самите политици, а и между тях и избирателите. Политическите субекти изглежда нямат сили за големите теми и реалните проблеми. Напротив, от предизборните послания към момента виждаме следните примери – Корнелия Нинова ще се бори срещу джендър идеологията в училищата, а „Левицата“ ще се бори срещу Нинова…Кирил Петков заедно с Христо Иванов ще борят злото?!, а Лена Бориславова – лошата политическа сатира…

Лена Бориславова, снимка: БГНЕС
На фона на еднообразието обаче ескалира безпринципността и лицемерието. Справка в списъците на ЦИК показва например, че част от коалиция „БСП за България“ е ПП „Политически клуб „ЕКОГЛАСНОСТ“, чиято история е свързана със СДС и свалянето на комунистическата власт. Коалиция „ПП-ДБ“, от своя страна обявиха, че обединението им вече включва БЗНС, чиито предшественици са подчертано свързани с комунистическия режим. А след като толкова лесно партиите влизат в най-причудливи комбинации, на какво тогава се основават т.нар. „червени линии“ при преговорите за съставяне на правителство?!

снимка: БГНЕС
Става все по-ясно, че зад библейските сюжети (добро срещу зло и др. хиперболи), чрез които искат да ни „купят“ гласовете стои безсилието да се осъзнаят и назоват истинските проблеми на българското население – инфлацията, проблемите в здравеопазването, битовата престъпност, т.нар „война по пътищата“ и още др. По последни данни НСИ отчита, че над 75% от българите се затрудняват да покриват ежедневните си разходи… Изглежда в жертва на политическата пиромания, обзела политиката в последните години, е изгорял и мостът с реалността…
На старта на поредната предизборна надпревара партиите и коалициите са по-малко устремени и най-вече уморени. Силите и средствата изглежда са изхабени от безрезултатната двугодишна кампания. А и защо да се хабят, когато изборната победа при сегашните условия не дава мандат за съставяне на правителство. Безвремието на политическия фронт обаче е временно. На есен изпадналите в летаргия политически субекти ще се събудят с нова енергия за местните избори, чрез които ще се случи дългоочакваното прегрупиране на силите. Защото каквото и ново да се е случило в политиката, то не се е случило докато не се отрази в протоколоте по места. Именно това е причината да не се стига до съставяне на правителство, защото каквато и управленска структура да се конструира преди местните избори – тя, в най-добрия случай, ще последва съдбата на четворната коалиция в рамките на кабинета „Петков“ – ще бъде нестабилна и ще я грози срив в изборния резултат при нов вот. Затова сега политическият фронт подозрително е затихнал в еднообразието от лозунги и се е свил до рамерите на равнодушния пиар. Стратегически силите се пазят за голямата битка две в едно на есен.