Няма тревога в обектите, които Българската агенция по безопасност на храните проверява. Проверки се правят от много години. Това заяви пред БНР д-р Любомир Кулински – директор на Дирекция “Контрол на храните” в Българската агенция по безопасност на храните.
“Няма тревога в обектите, които проверяваме. Правим проверки от много години. Има известно притеснение, но то е съвсем нормално”, заяви Кулински.
Кулински заяви, че в проверките участват трите институции – КЗП, НАП И БАБХ. Всяка една от тях работи в рамките на своите правомощия.Той добави, че всички действия, които извършват като контролна дейност, са част от дейността на БАБХ и част от нейните цели. Всички административни мерки, които Агенцията по храните предприема, са по Закона за храните и категорично касаят правомощията на БАБХ.
Кулински е категоричен, че извършването на проверки не е никакво вмешателство.
По думите му 9-10 хил. проверки извършват на месец инспекторите на агенцията.
“Пишат се около 400 – 500 предприсания и около 80 – 100 акта. Това е текущият конктрол”, подчерта той.
“Хората, които проверяваме, са свикнали на тези проверки. Те не са нещо необичайно за тях. Сега стресът може би е по-голям, защото влизат 3 институции едновременно. Но когато човек няма от какво да се притеснява, не мисля, че има основания за страх или тревога”.
Той подчерта, че контролната дейност на БАБХ не е свързана с наблюдение на цени.
“В последно време се отчита спад в цената на групата продукти, които се наблюдават и ежеседмично се отчитат – това са около 30 продукта, смята той.
“Целта на държавата с тези проверки е да се изясни точният механизъм на ценнообразуване и да видим защо при 1 лв. сурово мляко го купуваме 3,5 лв. в магазина. Като потребител ми се виждат доста големи тези надценки”.
Експертът изказа мнение, че нарушенията “като че ли стават по-малко”. Като изключително тежко нарушение, той посочи продаването на храни с изтекъл срок на годност.
“Това го констатираме почти ежедневно, каза той и добави, че на месец се откриват между 3 и 5 тона храни, които биват насочвани за унищожаване. По думите му голяма част от написаните актове са точно за храни с изтекъл срок на годност. Логиката на това деяние е печалба, категоричен е той. За него това е безотговорност.
Като друго тежко нарушение той посочи продаването на храни без произход.
“Друго тежко нарушение е, когато една храна няма произход. “На един щанд за месо се натъкнахме на 50-60 кг свинско месо без здравна маркировка и без никакви докуметни за произход”, посочи д-р Кулински и обясни, че търговецът или го купува от нерегламентиран производител, или е регламентиран, но не се е постарал да си вземе съответните документи.
Той посочи и други нарушения, като например етикетите да не са коректно написани. Имахме 2 случая, в които храни изобщо нямаха етикет на български език, заяви експертът и добави други случаи, в които при някои етикети не са посочени алергени.
“Втората по-голяма група нарушения са свързани с нарушени хигиенни норми”, каза още д-р Кулински.
Според него актове не са малки, като за първо нарушение те са между 2-4 хил. лв. Той смята, че те са нормални и имат възспиращ ефект. Тук трябва да има коректност от двете страни, смята той.
По думите му има опасност от веществата, с които се обработват плодовете и зеленчуците, когато се прекалява с тяхната употреба или когато не се спазват карантинните срокове:
“Някой път от търговски интерес, от ламтене за бързи печалби някои производители ги берат преди да изтече този срок и ги пускат на пазара. Когато хванем такива производители, а те се хващат след лаботаротен анализ, конфискуваме продукция и налагаме наказания”.
Той посочи като задължително, когато купим плодове или зеленчуци, задължително да ги измием обилно с топла вода. Това в пъти сваля нивата на пестициди, ако има такива, и е изключително полезно.
Д-р Кулински заяви, че според пробите на продуктите, които някой път пътуват цял месец с кораб, те напълно отговарят на критериите за безопасност. По думите му има и изключения, но изключения има и при българските продукти.
Той изтъкна още, че основният поток на продукти от Турция отговаря на изискванията. По думите му има европейска система за бързо оповестяване при хранителни кризи между държавите-членки. Когато има открит случай на опасна храна, всички биват предупредени и ние търсим на нашия пазар дали има от същата партида, обясни експертът и добави, че веднага се предприемат мерки.
По думите му една от големите измами в миналото беше слагането на палмова мазнина в сиренето и кашкавала. Тази практика почти вече е изоставена, отчете той. Д-р Кулински подчерта, че се правят проби за качеството на храните и призна, че някой път се натъкват на продукти, които не отговарят на качеството:
“Например при млечните продукти най-често срещаното несъответствие е повишено водно съдържание при сиренето. Това не прави сиренето опасно за консумация, но то подвежда потребителя”.
Д-р Кулински отчете, че получават все повече сигнали и всеки от тях се проверява.

снимка: БАБХ

Той даде за пример при млечните продукти сиренето, при което повишеното водно съдържание, не застрашава потребителя, но го подвежда. 


Share Follow

Leave A Reply