Нищо не пречи на президентът Румен Радев да проведе още един рунд от консултации с партиите. Това заяви пред БНР конституционалистът доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право.
„По отношение на връчването на първия и на втория проучвателни мандати президентът няма изрично определен срок. Има срок, след като вече е връчен мандат. Кандидатът има седемдневен срок, в който да представи структура и състав на правителство. Не е пречка държавният глава да проведе още един рунд от консултации с партиите. Конституцията дава възможност на президента да бъде – от една страна инициатор, от друга – да даде време на парламентарните групи да осъзнаят положението, в което се намираме“.
Румен Радев, снимка: БГНЕС
Тя посочи, че от заявеното от Румен Радев – няма да бъде нито архитект, нито акушер на правителство, може да се направи извод, че сме свидетели на усилия двете първи парламентарни групи да търсят подкрепа самостоятелно.
Тя подчерта, че ако през предстоящатта седмица президентът връчи проучвателен мандат, то между 1-ви и шести май ще видим дали има възможност за съставяне на правителство от ГЕРБ.
„Времевият хоризонт на правителството зависи от темпа, с който ще бъдат връчвани мандатите. Ако през предстоящата седмица станем свидетели на връчен проучвателен мандат, то между 1 май и Гергьовден ще можем да видим дали ще има възможност за формиране на кабинет около ГЕРБ. Ако не успеят, възможно е президентът да направи още един кръг консултации и след това да връчи мандат на ПП – ДБ. След това часовникът ще започне да цъка по-бързо, защото процедурата се ускорява. Теоретично процедурите е възможно да приключат до края на май – началото на юни. Възможно е и да има забавяне, защото и от първата, и от втората парламентарни групи чухме различни срокове“.
Киселова препоръча партиите да започнат да бъдат по-пестеливи с обещанията и нападките:
„Защото се чуват все по-крайни изказвания. Част от обещанията не могат да бъдат изпълнени“.
По повод една от ключовите реформи, които се планират в съдебната система – приемането на проектозакон, с който да бъде регламентирано как да се търси отговорност от главния прокурор, тя коментира:
„Този проблем виси повече от 15 години и днес берем негативни плодове. Усилията да се намери приемлива формула при предишни главни прокурори показваха, че те по-скоро мълчаливо са се съпротивлявали. Най-гръмогласен от гледна точка на критиките е сегашният главен прокурор. Съдебната власт трябва да е по-тиха и да говори през своите актове. Какъвто и да бъде текстът, който ще приеме Народното събрание, действащият главен прокурор ще го оспори“.
