Двадесет дни след бунта в Харманли, сега, когато първично емоционалната реакция отшумява и се подготвя самолет за връщане на бежанци в Афганистан, е време за равносметка и за някои въпроси.

Какво стана?

22.11.- в Регистрационно-приемателен център – Харманли е обявено съмнение за епидемия и достъпът на приютените бежанци извън центъра е ограничен.

24.11.- в центъра избухва бунт.

Кой негодува?

От една страна: размириците са инициирани и проведени от хора с афганистански произход. Сирийци не вземат участие.

От друга страна: жителите на Харманли изразяват своите притеснения от потенциалните зарази и изказват възмущение, че част от бежанците нарушават реда и се ползват от услугите, предлагани в града, без да плащат.

Какво са исканията и защо?

Афганистанците настояват, че условията в България не им харесват и искат да им се отвори коридор към Сърбия. Съгласно Европейския съюз, Афганистан се счита за „сигурна в по-голямата си част страна“. Респективно нейните граждани не са бежанци и техните молби за статут на такива се отхвърлят в рамките на Съюза.

Планиран или спонтанен бе бунтът?

По време на размириците бяха запалени автомобилни гуми. Това е често използван похват в Близкия изток по време на бунтовнически прояви за възпрепятстване настъплението на сили на реда. Самото наличие на гуми в бежански лагер и данните, че са били внесени няколко дни по-рано, неминуемо навежда на мисълта за предварителна подготовка. Въпреки спекулациите, няма доказателства случилото се в Харманли да има връзка с инциденти от същата дата в бежански центрове в Италия, Гърция и Франция.

Какво предстои?

По данни на Главна дирекция „Национална полиция“ 456-ма са задържаните за размирици. Част от тях предстои да бъдат върнати в родината им съгласно споразумението за реадмисия с Афганистан от 04.10.2016г. Междувременно Германия подготвя връщането на над 12 000 афганистанци в Афганистан, съобщава Дойче веле. Какво ще се случи с върнатите? В интервю от 25.11 пред БНТ Славчо Велков от Центъра за близкоизточни изследвания отбелязва, че движението „Талибан“ владее над 33% от Афганистан и средно 42 души на ден умират от терористичната дейност там. Той отбелязва още, че афганистанците в Европа към момента са над 1 милион. Бежанци от война или икономически мигранти са те? Има ли капацитет и длъжна ли е Европа да помага на всеки, оказал се в несигурна ситуация? За кого Съюзът отваря границите си, кой ги нарушава и къде инстинктът за самосъхранение ще надделее над съпричастността и границата ще се превърне в ограда?

Можехме ли да предвидим станалото?

Община Харманли не разполага с ресурс за допълнителни социални услуги в общността. Община Харманли е с утежнено положение и недостатъчни ресурси по повод на разполагането в града на териториалното поделение на Държавната агенция за бежанците: „Регистрационно-приемателен център – Харманли“. Неговото местоположение на територията на Харманли предизвиква редица проблеми, които са уникални спрямо останалите общини в област Хасково. Част от тях са: – Голям брой на лицата настанени в лагера – 2000 души; – Наличие на непридружени деца в лагера и деца без родители; – Дълга процедура по получаване на статут; – Невъзможност или нежелание от тяхна страна за заетост; – Използването на услуги от МБАЛ – Харманли, без да са здравно осигурени; – Липсата на информация относно имунизационния статут на децата в лагера (информация дали са ваксинирани, срещу какво и кога). Бежанският лагер утежнява изключително много социалното положението в общината, затова и разпределянето на нови социални услуги на територията на община Харманли трябва да бъде изключително прецизирано и щадящо, за да не се стигне до социално напрежение.

Този откъс е от „Анализ на ситуацията и оценка на потребностите в община Харманли Април – Юни 2015 г“. Повече от година преди инцидента от общината алармират за потенциално социално напрежение. Изказаните от тях тогава притеснения днес вече звучат като констатация на настоящата обстановка.

Как реагира държавата?

Държавните органи се справиха успешно с извънредната ситуация. По време на инцидента полицаи овладяват превъзхождащите ги числено в пъти участници в безредиците. Реакцията е изключително бърза и ефективна. Остава единствено въпросът: защо се реагира на летящи камъни и горящи гуми, а не на общински апел и оплаквания, постъпвали нееднократно и от българи, и от бежанци?

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Израз на социално недоволство ли беше този бунт?

Въпросът с реалните причини е спорен. Лошият стандарт на живот бе изтъкнат като основен повод. Но се предполага, че тези хора бягат от война. Няма как държавата ни да им осигури особен лукс. Покриват се потребности от първа необходимост – храна, подслон, медицинска помощ. Да, навярно със забавяне. Да, навярно несъответстваща на официално отпуснатите средства. Но не защото са бежанци. В България просто така се случва всичко. Всъщност, тези за някои „права“, а за други „привилегии“ – хляб, покрив и лекар – не получават много българи. И докато чужди граждани се оплакват от малкото и неприятна храна, която им се дава, в същата тази област, в която живеят и те – Хасково, на 9.12. болно 2-годишно детенце умира от глад в следствие на неадекватна медицинска помощ. В същия този ден трима души бяха намерени мъртви в дома им в град Куклен. По думите на тяхна съседка социалните не реагират, а „оставят хората да умрат от глад, студ и мизерия“. „В България има нечовешки условия за живот“ – това сочи преводът на арабиста Владимир Чуков на статия, разпространяваща се сред бежанците като своеобразен „наръчник“. И те не искат да остават тук. За това се бунтуват.

Бежански център, Харманли Снимка: БГНЕС

Бежански център, Харманли
Снимка: БГНЕС

Защото или няма да бъдат признати за бежанци, или ще достигнат бленуваната Европа, само за да ги върнат съгласно Дъблинската спогодба в първоприелата ги България. Всъщност, онези, побягнали само и само да спасят живота си, а не да търсят по-добър такъв, са благодарни за условията, които им се предоставят у нас. Българският екип на Дойче веле заснема клип, наречен „Бежанците и парите“, който започва с разказа на една сирийка и щастието от новия й живот в София. Тя е тук от три години и полага усилия да се интегрира. Но те не искат да останат тук, онези, бунтувалите се „бежанци“. В интервю по повод размириците за Bulgaria On AIR д-р Мохд Абуаси посочва, че “Тези, които са от Афганистан или от Пакистан, които търсят по-добър живот при нас, няма да го намерят. Техните планове са да излязат от България.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Факт е, че ние не можем да ги пуснем, както те искат – те искат отварянето на сръбската граница например, това нещо в България е просто абсурд. Всеки ден тук за тях е изгубен ден. Оставането им тук, както е в този лагер, е равно на оставането им в Афганистан. Но тук не е въпросът те какво искат, а ние как трябва да постъпим”.  Бунтът се роди от социално напрежение, но и сам породи такова. Бежанците негодуват, а българите се страхуват. И в цялата тази картина се прокрадва и омразата. Защото щом ние сме свикнали да търпим неуредиците на собствената ни държава, как неканени чужденци, не стига че получават, но изискват…

„Играят ли си с огъня“ политици, в името на предизборната кампания?

Именно това е и най-опасният момент в създалата се ситуация. Мнозина видяха в случилото се старт на предизборната кампания за предстоящите предсрочни парламентарни избори. Размениха се обвинения, прехвърляше се отговорност. И докато бежанците горяха гуми, от „медийния амвон“ политици подклаждаха огъня на ксенофобски страх и ненавист. Отговорно ли е да си играят с този огън и дали той няма да излезе от контрола им и да изгори тях самите – предстои да разберем.


Share Follow

Leave A Reply