Предюбилейният 49-ти Конгрес на БСП, траещ цели два дни, беше замислен да бъде революционен и исторически (може би именно с идеята да остави усещане за епохалност и монументалност беше толкова дълъг) – очаквано той получи точно тези епитети. Конгресът и в частност „революционните“ предложения на Корнелия Нинова обаче не си ги заслужиха. Формата беше театрална, силно матриархална, но съдържанието беше тривиално.

5300093

Корнелия Нинова, под железния социалистически предлог, че се е вслушала в желанието на „народа“, предложи, и впоследствие се прие, лидерът на партията да се избира пряко от членовете й, като за целта да бъдат необходими повече от половината гласове – демократично, революционно, почти героично.
Досега изборът на лидер ставаше с гласовете на делегати, като един глас представляваше около 300 от членовете по места. Опасенията за недемократичност се изразяваха във възможността делегатите да налагат своя вот без да се вслушат в желанието на „народа“. След „промяната“ би трябвало всеки глас да бъде „автентичен“. Ясно е обаче, че ако има желание за злоупотреба, наложените мерки, единствено ще препратят тази възможност по-високо в партийната йерархията чрез установяване на търговски взаимоотношения. Тоест промяната по форма е обявена за промяна по смисъл, което означава, че такава изобщо няма.

5302402

Но конкретният „титаничен“ сблъсък между патриархат и матриархат, между старата и „новата“ власт беше предложението депутатите от партията да имат ограничен мандат, срещу което част от засегнатите от него представители на партията се възпротивиха. Въпреки Янаки Стоилов и Георги Божинов, кроносовото „статукво“ беше победено от „новия“ зевсов ред, който непосредствено след това пое нова битка срещу „паралелната държава“.
В същата тази инерция на „промяната“ и в борбата си с безпринципността днес Нинова обяви съкращения сред коалиционните партньори – за да не издигат свои кандидати срещу тези на БСП на местни избори, а от Конгреса стана ясно, че в такъв случай коалиционните отношения ще се анулират – ясен знак, че лявото не може да бъде друго освен монументално монолитно цяло.

20141102_152916

В унисон със същия архитектурен стил са и изводите след 49-ия Конгерс – от БСП са способни на промяна в същата степен като паметниците си.
БСП е най-монолитният паметник на комунизма. Това личи особено ясно в непроменения изказ.
Речта на лидера на партията продължава да си служи с понятия-щампи, които единствено маркират и маскират. Като най-експлатирана от тях е понятието „народ“, който, разбира се, е и мисли като едно монолитно цяло, но и който говори винаги в трето лице.

5272346

И докато твърдения като това, че България е втора по смъртност в света, за което забележете има персонално виновни – вината винаги е персонална, тя е несъвместима с монументални и монолитни цялости като партията и народа, будят по-скоро смях. Романтичният израз, както самата Нинова го нарече с уговорката обаче, че е напълно практически осъществим – а именно „когато български евродепутат влезе в зала, всички да казват „Българи влиза“, е излючително показателен именно за тази характерна експлатация на смисъла чрез очевидното и все пак непонятно защо оставащо напълно неосезаемо щамповане на смисъла. Защото да пазим сувернитета си като държава и едновременно с това т.нар. народ да не е способен да опази своя индивидуален поименен сувернитет от същата тази държава е безсмислица. Дотук обаче води продаването на едро на смисъла, което е най-старият и за съжаление най-добре работещ похват на комунизма.

5179151

По отношение на втория твърде „романтичен“ израз от речта на Нинова – „когато учител говори въздухът да трепери от уважение“, въпреки че е привидно безкрайно безобиден и идеалистичен, също се оказва важен за анализиране на проблема със скритите логически несъответствия. Тук целенасочено липсва разбиране на изначалната и неоспорима истина, че властта не разпорежда уважение с никакви мерки, отделната поименна личност го прави, а тя може да бъде само подкрепена или възпрепятствана от властта. Във всички политически времепространства има популизъм, но най-автентичен е този, който твърди, че говори от името на някакъв имагинерен „народ“ и който представя правата на отделната личност като негови задължения с цел да бъде легитимиран да ги изземе.

1655a5397789f49e09c4706e0b208792

Отделно от „романтиката“ на Конгреса, стана ясно от бившия зам.-министър на икономиката Явор Куюмджиев, че ако се върне на власт, БСП ще реанимира всички провалени досега руски енергийни проекти, което отново поставя въпроса за способността на партията да констатира грешка и вина по отношение на себе си и да се променя не само формално, поименно и предизборно. Нещо повече именно продаването на „народа“ без най-същностната му част – че той е съставен единствено и само от поименни индивидуалности, паралелно със стремежа да се налага върху тях във всички сфери като им продава подменен смисъл, отговаря на въпроса защо БСП не може да съществува без Белене – не централата, а лагера.


Leave A Reply