Радион Попов е роден на 22 февруари 1950 г. в с. Скобелево, Казанлъшко. След руска гимназия завършва Военното училище във Велико Търново (1970) и Националният колеж по отбраната във Вашингтон (1996). Като офицер от разузнаването е учил четири семестъра арабистика в Багдад. По-голямата част от кариерата му е във военното разузнаване. Бил е помощник на военния аташе в Дамаск (1980-1982 г.), военен аташе отново в Сирия (1986-1989) и военен аташе в Мадрид (1999-2000 г.)

radion

Като човек, живял дълго в Сирия, как оценявате обстановката там в момента?

Преди да започне тази ужасна война, беше остров на стабилност, но очевидно това пречи на силите, които искат да докарат петрол от Персийския залив и газа заедно да го докарат за сметка на руския газ към Европа. Това предопредели тази нещастна съдба, която се стовари върху сирийския народ. Аз казвам, че ако това беше истинска гражданска война между привържениците на Башар Асад и неговото управление и противниците, тя отдаван щеше да бъде свършена, Но тъй като се намесиха много чужди сили, подчертавам без съгласието, без резолюция на ООН, единствено е Русия там по покана на легитимно избрания президент. Нещата станаха много сложни и продължават да се усложняват. В един момент, когато се очерта победа на режима и подкрепящите те го Иран, Русия, Китай в известен смисъл, беше на път да нанесе военно поражение върху терористите и въоръжената опозиция, нещата ескалираха рязко с американския удар преди няколко дни.

Изненадан ли сте от решението на американския президент Доналд Тръмп да нападне Сирия? Политическото говорене при него по време на кампанията, с което той спечели привържениците си, беше противоположно на действията му от миналата седмица. На какво се дължи промяната? Това изостри отношенията САЩ – Русия. Ще ескалират ли още повече или ще утихне напрежението между двете световни сили?

Моята краткосрочна прогноза е, че нещата ще ескалират, но в по-дългосрочен план не допускам, че силите на разума в администрацията на Тръмп ще изпуснат логиката на нещата и едва ли ще се развият на особено ескалиране, тъй като това може да доведе до много тежки последствия не само за отношенията САЩ-Русия, а и за стабилността в региона. Това може да допринесе и други сили да бъдат въвлечени и конфликта да стане трудно контролируем.

Ще убеди ли Запада Путин да се откаже от подкрепата си за Асад?

Само два-три дни преди ракетното нападение от Америка се чуха мощни гласове, че свалянето на Башар Асад вече не е приоритет. Затова казах, че е изненада за много участници в тоя процес и за политици и наблюдатели. Допускам, че тази атака е послание не само към Асад, не само към Русия, но и към Корея и останалите сили, които по някакъв начин не приемат безропотно американските схеми в международните отношения. Не мисля, че Русия лесно ще се откаже от подкрепата за Башар Асад. Разбира се, че не очаквам, ако огромния залог за спирането на войната е Башар Асад, там вече може да има и други подходи, но най-лошото е, че този удар опропасти надеждите, свързани с водените преговори за край на конфликта. Те бяха в доста напреднала фаза и се появи т.нар. “Умерена опозиция“, която можеше да намери временни решения, включително с Башар Асад.

Какъв е рискът пред Европа от конфликта в Сирия, който се засилва след нападението на Тръмп над военна база там? Каква трябва да е реакцията на ръководителите на ЕС в тази ситуация?
Ръководителите на ЕС реагират постфактум на събитията. Те сякаш нямат определена роля. Виждам, че позицията им е много колеблива, по-скоро се изразява в някаква подкрепа за САЩ. А иначе не виждам сериозна ангажираност на европейските лидери. Те се чудят как ще спасяват Европейския съюз от евентуално увеличаваща се емигрантска вълна в резултат от ескалацията на напрежението.
Има ли шанс войната в Сирия да приключи или докато Башар Асад е на власт, такива шансове няма?  “Режимът на Асад е пред своя край“ – това са думи на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън – има ли основание за подобно твърдение?
Моето виждане е, че трябваше да оставят сирийския народ да решава съдбата на своя президент, а не да трупат мощни терористични групировки, подкрепяни от няколко държави. Включително и толерирани дълго време от западните ни партньори, което аз трудно си обяснявам.
Битката с „Ислямска държава“ – кой ще я овладее, ще успеят ли световните лидери да се справят с нея или това е добър предтекст за военни действия?
Битката с „Ислямска държава“ е трудно да бъде спечелена от сили, които мълчаливо я подкрепяха и я създадоха. Когато спре истинската подкрепа за „Ислямска държава“, тя тогава може да бъде овладяна, ограничена. Иначе мога само да прогнозирам, че следващата мишена и сериозна жертва може да бъдат не само Либия и Йемен, а и Турция. Което ще доведе до много сериозни последствия, ако Турция се окаже запалена от този пожар.
Каква е вероятността да се стигне до автономна кюрдска област или държава след края на войната? Как ще реагира Турция? Възможен ли е сирийски сценарии там?
Един от резултатите на тази война, на тази криза, е да имаме следващото кюрдско образувание. Дали ще бъде автономен регион, по примера на Кюрдистан в Ирак, дали ще бъде в заселените с кюрди сирийска региони, когато евентуално разделят Сирия по етнически признак, или ще бъдем свидетели на засилване на кюрдските автономистки амбиции за кюрдска независимост в Турция. Не го виждам непосредствено, но нещата неизбежно ще вървят в тази посока.
Как ще рефлектира върху страната ни този развой на събитията? Ние вече сме потърпевши от бежанците. Каква трябва да е позицията на държавната власт- към момента тя е: в подкрепа на въздушните удари от страна на САЩ в Сирия?
За мен тази подкрепа беше небалансирана, беше излишно пренатягане, ако ми позволите да използвам този израз, пред по-големите братя. Моята позиция е, че България трябва да има по-въздържана, по-балансирана позиция по конфликта, особено по такива удари, които не са позволени по никакъв начин от международните закони.
Има ли опасност от Трета световна война или тя вече се води, но под друга форма?
Според мен сме далече от това да започне Трета световна война. Това продължава да бъде регионален конфликт, но отново същия феномен се повтаря или потретва. Не бяха намерени при войната срещу Ирак доказателства за наличие на химически и биологически оръжия, сега в Сирия като че ли някой ги подхвърля на терен, за да послужат за основание за удари. ООН преди години заяви, че химическите оръжия в Сирия са унищожени. И това беше прието от международната общност. Сега изведнъж се появиха някъде в района на Идлиб. По тази логика в други ден може да се появят в някакъв контейнер във вид на бомба и на друго място в Сирия. Пак ли това ще послужи за удар срещу друг град, или срещу други позиции? Има много въпроси, малко отговори и никакви категорични доказателства, затова, че сирийският режим е използвал химическо оръжие. Според мен трябва да има отново международна експертиза, която да потвърди или отхвърли съмненията, защото този удар беше нанесен, заради съмнения, че сирийския режим е употребил тези оръжия срещу собствения си народ. Това дори не е собствения му народ, това са международни терористи събрани под едно знаме за събаряне на режима в Сирия.
Във времето преди 10.11.1989 година, когато отношенията между България и Сирия са били близки, имахте ли данни нашата страна да е продавала химически оръжия?
Нямам такива данни, категорично мога да Ви кажа. Аз бях военен аташе там до края на 1989 година. Нямам такава информация.

 


Share Follow

Leave A Reply