Западно- и средноевропейският митрополит Антоний публикува лична позиция във фейсбук относно посещението на папа Франциск в България. Публикуваме позицията без редакторска намеса.

Да не се страхуваме от папата!

Посещението на папа Франциск в България предизвика силен обществен отзвук. Добронамереността, откритостта и посланието за мир, с които дойде в родината ни спечелиха сърцата на сънародниците ни. Нека сме честни – тази визита показа колко много българите се нуждаят от гласа на Църквата, от нейните послания за благоволение между хората, за общение с Господ Иисус Христос, за укрепване на църковната общност. Много наши събратя правилно отбелязаха, че тези послания звучат и в православните храмове и богослужение, те са част и от нашата ежедневна църковна проповед. При посещението си у нас папата ни даде обаче пример как пастирят отива при стадото, как търси и намира отдалечилите се от паството души, като им дава пример за действена Христова любов.
Убеден съм, че целта на тази визита не е била католическа пропаганда у нас. Тя нямаше за цел и изкуствено да се пренебрегнат различията между православието и католицизма, защото такова единство би било фалшиво и нетрайно. Посещението на папата беше пример за важността на личното общуване между християните, което преодолява страховете. Затова и Св. синод на БПЦ прие папа Франциск като брат в Христа, като духовен водач на много християни по света, който добронамерено протяга ръка за общуване между всички християни, и хората от всички изповедания, защото на християните подобава да бъдат миротворци.
Истински верните на Христос няма от какво да се боят. Никой не може да застраши нашата православна вяра, освен нашите хладни и нерадиви за спасението си сърца. Православните християни не виждат в ближните си врагове и заплаха, а братя и Божии чеда. Те вярват на Христовите думи: „Не бой се, само вярвай!“(Лук. 8:50). Като имаме доверие в Божия промисъл и вършим по съвест това, за което Бог ни е призовал, няма от какво да се страхуваме. Чистата вяра не се гради върху страха и агресията към другите, към инославните, а върху любовта и верността към нашия Господ Иисус Христос. Нека доказателство ни бъдат думите на апостола: „Защото в любовта няма страх, но съвършената любов прогонва страха, защото в страха има мъка. Който се страхува, не е съвършен в любовта” (1 Йоан. 4:18).

Христос Воскресе!

59984219_2736021513135962_9061767406942158848_n
Във втора своя позиция в социалната мрежа свещеникът критикува поведението на БПЦ по време на посещението на папа Франциск.

Смятате ли, че ако в България беше дошъл Бенедикт, а не Франциск, успехът от апостолическото посещение щеше да е същият?
Сериозно се съмнявам. Ние оценихме Франциск преди всичко като човек, като невероятно добър и непосредствен човек, като харизматичен човек, който във всеки един случай знае какво да каже и как да го каже, така че да те сграбчи за сърцето, и видеото от миналата година с малкия Емануеле, който пита Папата дали покойният му баща е в Рая, щом е бил невярващ, ясно доказва това – изплаках всичките си сълзи, гледайки това видео… И в някакъв смисъл завидях на малкия Емануеле, че е имал шанса да получи такова утешение в най-тежкия момент от живота си – за разлика от мен и от много други в България, когато сме били на неговата възраст – Малкият принц на живо.
Вярващи или не религиозни или не – ние всички имаме място в Рая, ако сме били ДОБРИ ХОРА.
БПЦ-БП точно това не оцени и в това сгреши. Франциск не се държеше като най-висшият католически сановник, а като мъдър и любящ баща на всички ни. Така догматичните разлики между двете сестрински Църкви бяха изтласкани съвсем на заден план, а пък и младите хора се пулят над проблема Filioque и се чудят в какво точно се състои той. Повече им харесва в Господнята молитва да се казва “и ни избави от ЗЛОТО”, вместо “от лукавия”. А ако стигнат до проблема за квасения и неквасения хляб при Светото причастие, просто ще се изсмеят… Тези неща може би са имали смисъл някога, но не и днес.
Но на нашите митрополити и особено – на някои от тях, им харесва да се държат като патриарх Кирил миналата година. Слава богу,че всред тях има хора като Дядо Наум Русенски и като митрополит Антоний. Дано тези, които могат да се освестят, да се освестят най-накрая, защото останалите ги чувстваме като гнойна пъпка върху тялото си, която рано или късно изстискваме.
Христос Воскресе!


Share Follow

Leave A Reply