Младите лекари, завършили медицина в български държавни университети, ще трябва да работят най-малко 3 години в болници, определени от държавата. Това предвиждат промени в Наредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (Наредба за изменение и допълнение на Наредба 1 от 2015 година за придобиване на специалност), които вече са обнародвани в “Държавен вестник”. Новите промени са част от стратегията на здравния министър Кирил Ананиев за справяне с недостига на кадри в лечебните заведения и с изтичането на лекари в чужбина.

Съгласно новите правила, Министерството на здравеопазването се наема да финансира практическото обучение на специализантите в лечебни заведения, като предвидената месечна субсидия ще е до три минимални работни заплати, плюс дължимите осигуровки към държавата.

Обучаващите се в специалност “Обща медицина” ще получават работна заплата не по-малко от 1.8 пъти от минималната работна заплата. Също така Здравното министерството ще субсидира и базите за обучение за местата, финансирани от държавата по клинични специалности.

лекар

Това обаче задължава специализантите да работят минимум 3 години в болница, определена от Министерството на здравеопазването, в която е установен недостиг на специалисти. Ако младите лекари откажат да изпълнят това свое задължение, те ще трябва да възстановят платената за тях субсидия.

Малко след обнародването на промените, те срещнаха съпротива от страна на заетите в сектора и студентите по медицина.

Те виждат мярката като рестрикция, която ще породи обратен ефект. И вместо да задържи младите специалисти в България, ще ги насърчи да емигрират.

Все още липсва списък на лечебните заведения, в които има недостиг на кадри. По тази причина не е ясна и сумата, която е необходима, за да бъде финансирана идеята. От МЗ обещават, че след изготвянето му, списъкът ще бъде достъпен за всички дипломирали се специалисти в учебните заведения, в които се обучават. С това обаче се оставя усещането, че тук отново държавата “поставя каруцата пред коня”. Този анализ на ситуацията и изчисляване на необходимите средства би трябвало да бъде направен преди въвеждането на новата мярка.

“Действително в провинцията има липса на специалисти, но от друга страна, не е редно да се задължават младите лекари да работят на определени места в страната, далеч от мястото им на живеене. Поне да бъдат разпределяни в близост до родните им места.” Така коментира пред informo темата Марина Стефанова, студент по медицина в София.

“Смятам, че няма да се реши проблемът с липсата на специалисти, защото малките провинциални населени места не са устроени за работа. Няма материална база, нито достатъчно ресурси, нито съответно други специалисти, с които да можеш да се съветваш.”, изтъква тя.

“Също така според мен изтичането на кадри в чужбина ще стане абсолютна тенденция, най-малко заради самата ограничаваща и свеждаща до примитивна работата на специалистите здравна система и минималното възнаграждение, което те получават в отговор на труда си. Още повече, ако бъдат задължавани и ограничавани и в други аспекти.”

В отговор на притесненията, че мярката е твърде рестриктивна за младите лекари, от МЗ правят уточнението, че те ще имат възможност да избират сред няколко болници, в които има недостиг на специалисти.

лекар

Аргументите в полза на промените обаче също имат значителна тежест.

Доклад на ЕК сигнализира, че през 2020 г. очакваният недостиг на медицински специалисти само за Европа ще бъде около 970 хил., от които 250 хил. недостиг на лекари и около 500 хил. медицински сестри. По тази причина се очаква кадрите да се движат по посока на заплащането. Съответно от Източна Европа към Германия, Франция, Англия. От тези страни пък медицинските специалисти отиват в скандинавските страни, където заплащането е по-добро. Оттам пък движението е в посока зад океана – в САЩ и Канада.

Факт е също, че е нецелесъобразно държавата да плаща 40 000 за обучението на един лекар, който да отива готов кадър в Германия например. Когато населени места в страната остават лишени от каквато и да е лекарска помощ.

снимка: Huffington Post

снимка: Huffington Post

Но дори новите мерки да дадат желания ефект, остават проблемите с насилието над лекарите и комерсиализацията на професията, която никой в България вече не нарича призвание. Ясно е, че новите промени сами по себе си няма да решат тези проблеми. Нещо повече, въпросът дали няма да ги задълбочат и да предизвикат обратен ефект виси над тях.

В спора “за” или “против” промените, везната ще наклони отговорът на въпроса дали този път към проблемите в здравеопазването ще се подходи комплексно. И дали тази мярка наистина е част от “стратегия”, а не просто поредната спорадични промяна с неизвестен ефект.


Leave A Reply