Доц. д-р Венета Ханджийска-Янкулова е археолог с над 15-годишна практика на терен. От 2012 г. е щатен преподавател в Катедра „Култура, историческо наследство и туризъм” към Университета по библиотекознание и информационни технологии. Едновременно с това води специализиран курс на студенти в специалност „Археология” към СУ „Св. Климент Охридски”. През 2017 г. е избрана за директор на Регионален исторически музей – София. Венета Ханджийска

Доц. Ханджийска, днес е денят на светите София, Вяра, Надежда и Любов, днес и столицата ни отбелязва своя празник. Какво трябва да знаем за София и каква е нейната история?

Историята на нашия град е изключително сложна и многопластова. Като гард София, или Антична Сердика, съществува още от началото на хилядолетието, а първите следи от живот тук са още от 7-ото хил. пр. Хр. Именно затова има много какво да се разкаже и Музеят на София се старае да го покаже на посетителите, жителите на града и неговите гости. Ние показваме какво всъщност е представлявал нашият град, който има една изключителна история. Това, което добавяме днес като подарък за софиянци по случай празника, е новата архитектурна експозиция под бул. „Мария Луиза”, която вече приема и посетители. Всички ще могат да се потопят в атмосферата на античния град и да видят украсените с мозайки жилища на градския елит, канализацията, дворовете, по които са се разхождали някога древните жители.

София
Как столицата ни се е превърнала в европейски град и кои архитекти имат най-голяма заслуга за това?

След избора на София за столица на България тази година стават 140 години от тогава, градът се превръща постепенно и изключително активно в европейска столица. Както споменахте и Вие, благодарение на много архитекти, които идват от европейските страни като арх. Адолф Колар, за когото миналата година направихме специална изложба, Фридрих Грюнангер, Петко Момчилов и други хора, които имат специално отношение и са свързани и с проектите за сградата на нашия музей, развиват архитектурния облик на нашата столица. Първите десетилетия на ХХ век в града са свързани със стила сецесион и е наричан „Малката Виена на Европа”. Голяма част от сградите могат да се видят и днес от жителите и посетителите на столицата.

Музей на София
Каква е архитектурната специфика на столицата ни?

Не съм експерт в тази област, но това, което се забелязва, е, че градът е синтез от много стилове. Може да се видят антични сгради, които са експонирани, както и сгради от началото на ХХ век в стила сецесион и такива, които са съвременни строежи и гонят облаците. Всичко това се преплита в нашия град и именно по тази тема също имаме изложба, която беше открита в началото на септември месец. Тя показва в авторски фотографии как градът се е превърнал от едно затънтено селце, както са го наричали, до един голям европейски град.

Герб на София
Какви са символите, които носи гербът на София?

Гербът на София е изработен от Харалампи Тачев. Неговите скици се пазят в нашия музей и са свързани с Витоша, с крепостна корона, която присъства в герба и е свързана с античния град и минералните извори, които също са наше богатство. Той е свързан и със зеленината и гората, за които трябва да сме благодарни, че ги имаме. София е един от малкото градове, които могат да съчетават и природа, и съвременност.

70890515_738212823287072_1665067166057103360_n
Тази година архитектурните решения и ремонтите в София бяха в основата на най-обсъжданите теми в столицата ни. Обновяването на града срещна многократни трудности и неодобрения от страна на гражданите. В годините назад бил ли е толкова активен народът във взимането на градоустройствените решения за София?

Сещам се за няколко случая, свързани с тези събития, за които сме коментирали. Това, което знам, е, че в началото на века, когато е трябвало градът да се разширява в посока след Орлов мост, тогава гражданите отново са се противопоставяли на градската управа, тъй като не са искали да отдават земеделските си земи, за да може София да бъде разширена. Тогава дори се е стигнало до бунтове и е имало и ранени, но не зная дали е имало и жертви. В крайна сметка добре, че нещата са се стекли благоприятно, иначе градът нямаше да се развива и разраства. Може би тук трябва да се взимат компромисни решения. Разбира се, важно е да се изслушва и мнението на хората, тъй като все пак те са тези, които ще живеят в града.

София, музей баня
Регионалният исторически музей – София се намира в бившата Централна баня, какво се случва към момента с минералните бани и възможно ли е те да бъдат запазени и да съжителстват с музея?

Музеят на София намери своя дом след повече от 70 години именно в сградата на бившата Централна минерална баня. Не цялата сграда е усвоена за нуждите на музея и затова тази есен имаше обсъждане дали музеят да разшири своята експозиционна част, или останалото пространство да се превърне в спа център или балнеологичен такъв. Крайно решение по темата все още няма, а последната дума е на Столичния общински съвет. Все още върви дискусията и се изслушват експертни становища. Аз не бих могла да кажа дали може да се възобнови чисто физически с инсталациите и всичко, което е там, защото това трябва да кажат компетентните органи, но музеят ще се бори да съхрани своето пространство и своите експонати, за да прави все повече експозиции.

Ларгото, музей по бул. Мария Луиза
Как Регионалният исторически музей на София ще посрещне днешния празник?

Днес се намираме в новия филиал на Регионалния исторически музей на София – археологическото ниво под бул. „Мария Луиза”. Тук, както казах в началото, жителите и гостите на столицата могат да се потопят в атмосферата на античния град и да влязат в домовете на представителните жители на града. Тук има домове на магистрати, на епископи. Може да се видят дори мозайките, по които те са стъпвали някога. Музеят официално е отворен за посетители, като към него функционира и образователен център, в който пък малките ни приятели могат чрез игра да научат много за историята на София. За днешния празничен ден сме подготвили още и пищна програма. Днес имаше представяне на моделиране на трамвайни мотриси, свързани с наша изложба открита от преди няколко дни и посветена на релсовия транспорт. Следобед в програмата е включен и „Университет в музея”, където университетски преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски” ще разкажат за града София през Средновековието и началото на ХХ век. Предвидили сме концерти и в 18.30 нова изложба със съвременна скулптура.


Leave A Reply