Павел Вълчев е старши изследовател, част от екипа на агенция „Алфа Рисърч“ от 1999г. Участва в разработването и реализирането на маркетинговите и социално-политическите проекти на агенцията. Притежава специализация в изследване на потребителските нагласи, поведение и бизнес ту бизнес пазарни проучвания, както и задълбочена експертиза в качествените методи и иновативни техники. Има дългогодишен опит в изготвяне на стратегически анализи и оценки на политики. Магистър е по социология от СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е в Българското сдружение за честни избори и граждански права, като наблюдател към ОССЕ и като лектор за обучение на наблюдатели. Автор е на ръководството “Светът на анкетите – предизвикателства и възможности”.

70503221_690703171413881_4935317379048538112_n

Наблюдаваме как още преди да са обявени официално кандидатите за местните избори се публикуват прогнози за вота. Подвеждат ли социологическите проучвания част от избирателите, които нямат твърд кандидат? В каква степен съществува явлението, при което гласоподавателите гласуват за кандидатът „който ще победи“ според предизборната социология?

Дълбоко вярвам, че мисията на социологическите проучвания е да отразяват действителността, а не да се опитват да я моделират. Разбира се, като част от публичната среда, социологическите проучвания оказват влияние върху определени групи избиратели, но не смятам, че могат да окажат значимо въздействие, или казано по-просто да обърнат нагласите или изборните резултати. Спомнете си, че дори преди последните европейски избори имаше агенции, които до последния момент прогнозираха изборна победа за БСП, но това не се случи. В този смисъл може да се каже, че тези прогнози не промениха и не повлияха значимо на изборните резултати. Публикуването на прогнози преди да са ясно заявени участниците за мен в професионален план е рисковано и трудно може да отразява реалната картина на нагласите на избирателите. Особено ако не се спазва политическата логика и последователност на събитията, при които преди да се обявява изхода от втория тур на изборите е задължително да се даде информация за резултатите от първия тур.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Не „подхлъзват“ ли високите рейтинги и самите кандидати, приемайки, че популярността им в едно амплоа им гарантира подкрепа в различно начинание? Мая Манолова години наред поддържа много висок рейтинг като омбудсман, но институцията на омбудсмана традиционно държи висок рейтинг. А сега след като тя се включи в надпреварата за кмет на София за нейната популярност ще има значение цялата й политическа кариера, в която тя не винаги е била безупречна?

Съгласен съм, че не може да се слага знак на равенство между измерените лични рейтинги и бъдещата електорална подкрепа. Разбира се връзка между двете неща има – ако една личност получава високо одобрение, тя би могла да получи по-висока електорална подкрепа, но това не винаги е задължително. Грешка би било да се смята, че ако определен дял от хората одобряват даден политик, то същите задължително ще гласуват за него. Що се отнася до Мая Манолова, тя действително има висока степен на одобрение и то благодарение на работата си като омбудсман. Заеманата от нея длъжност дава възможности за по-високо одобрение, но все пак трябва да се отбележи, че заслугата за реализацията на този потенциал е на г-жа Манолова. Длъжността на кмета е различна и до голяма степен подкрепата за нейната кандидатура зависи от заявените позиции за развитието на София. Предизборната кампания дава възможност на всички кандидати да споделят своите виждания за развитието на града. А от това в голяма степен зависят изборните резултати.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Как влияе ниският рейтинг на психологията на гласуване на избирателите и на ходовете на политиците? Слави Трифонов все още не е учредил партия, но вече се правят извадки за евентуалното му представяне на избори? Каква е целта на тази изпреварваща събитията социология и на кого служи?

Слави Трифонов ясно заяви политическите си амбиции и в този смисъл е нормално да се измерват нивата на подкрепа за неговия политически проект. В последното си регулярно национално проучване Алфа Рисърч измери подкрепата за „Няма такава държава“. Това са стартови позиции, които тепърва ще търпят развитие. Към момента той получава умерени нива на подкрепа. Казвам умерени, поради високата си популярност от една страна, но и защото няма значими нагласи в обществото за радикална промяна, с която той се асоциира.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Прогнозите, които представят почти изравнени резултати, какъвто бе случаят при парламентарните избори през 2017 г. Как повлияват те на избирателя? Могат ли да провокират по висока избирателната активност, например?

Оспорваните битки винаги будят по-голям интерес и мотивация сред избирателите. Това е нормално и струва ми се по-добрия вариант за развитие на обществото. Сблъсъка на силни тези и личности води до по-добри резултати в управлението, а високата гражданска и политическа активност е гарант за демократичните процеси в страната.

снимка; EPA/BGNES

снимка; EPA/BGNES

Печели ли рейтингът избори особено при мажоритарния вот или избирателят не се интересува от социология и играта на рейтинги служи единствено на политическото его?

Високият рейтинг и разпознаваемост на кандидатите е задължителна предпоставка за добро представяне при мажоритарен вот. Не вярвам, че социологическите изследвания могат да накарат хората повече или по-малко да симпатизират на даден кандидат. Отново ще повторя и с това ще завърша, че социологическите проучвания отразяват нагласите в обществото и когато се правят опити за нещо друго, това неминуемо се отразява върху имиджа на този, който си го позволява.


Leave A Reply