Много расизъм, малко футбол

Дъното на българския футбол отдавна е достигнато, даже и задминато, но досега то не представляваше интерес за международните новини. Тази седмица това дъно придоби нов политически привкус, който прочу България по отрицателен начин пред света. Народът, спасил евреите през Втората световна война, живял в мир и разбирателство десетилетия с други народи, изведнъж бе наречен расистки и нацистки от английските медии. И всичко това заради шепа ултраси с криминални досиета и ограничени мисловни възможности. Да, расизъм имаше и в двата мача, да той беше грозен и ненужен, но и поведението на английските медии, фенове и футболисти не бе коректно. Сякаш в тази ситуация бе търсена сензация от англичаните, които не само че генерализираха и преувеличиха случилото се, но и лепнаха грозен етикет на цял един народ – “слабаци”, “нацисти”, “расисти”, “животни”.72341158_10157526222708397_7605118253387481088_n

„Ние сме спасили евреите, когато другите са ги горили в пещи. Какви расисти!“, коментира Бойко Борисов.

Тук е редно да запитаме англичаните, когато генерализират и поставят етикети на 7 млн. души на базата на 50 хулигани и наричат цял един етнос “животни”, кой всъщност е расистът? Този същият английски народ, който смело поставя етикети на българите и се има за изключително толерантен и развит, е редно да си припомни няколко исторически факта. Само преди няколко века, докато българите са се борили за свободата си, британската империя е избивала и поробвала редица цветнокожи народи по света. Да, разбира се, в днешно време поведението им е различно, но то се базира на строги правила по местните стадиони, а не на осъзната толерантност от страна на крайните британски ултраси.

снимка: AFP

снимка: AFP

И тук идваме до основния проблем в българския футбол – липсата на строг контрол и спазване на правилата за ред и безопасност. Ако БФС и МВР си вършеха работата строго, подобни “елементарни частици” по стадионите просто нямаше да присъстват, нямаше да развалят имиджа на цял един народ и страна и нямаше да довеждат до строги наказания и глоби, от които страда футболът и нормалният запалянко. Не може цяло полувреме на един мач 50 човека да седят необезпокоявано и да скандират расистки лозунги, и никой да не се намесва. И после същите тези 50 човека да си излизат необезпокоявано и да се прибират по домовете си. Затова правилното решение е оставка, не само на Борислав Михайлов, но и на всички отговорни в БФС за състоянието на футболна ни. От шефовете до обикновените чиновници – ОСТАВКА! 

снимка: big5.bg

снимка: big5.bg

На границата е прекалено спокойно

На границата всичко е спокойно. Това ни увериха премиер, министри и президент на консултативен съвет в президентството през тази седмица във връзка с ескалиращия конфликт между турци и кюрди в Сирия и заплахите на Ердоган. Звучи добре, но не трябва да успокоява никого в България. Докато съседната ни държава се управлява от президент с диктаторски амбиции и носталгия към Османската империя, винаги трябва да имаме едно наум към югоизточната граница.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

“По границите на България ситуацията е спокойна, не се налагат специални мерки”, Красимир Каракачанов.

Подновената война в Сирия може много бързо да доведе след себе си до сериозни последици за Европа и България като входна порта към ЕС. От една страна, стои на дневен ред заплахата на Ердоган да пусне към Европа повече от 2 млн. бежанци, от друга страна, стои опасността от друга вълна бежанци от кюрдски произход. Съществува и една друга вероятност – конфликтът в Северна Сирия да се пренесе в Южна Турция. Редно е ние като съсед на тази държава да си зададем въпроса какво ще се случи, ако войната се пренесе в Турция? Дано подобно нещо не се случва, но в името на националната сигурност България и ЕС трябва да са подготвени за всякакви варианти. Какво ще се случи ако нашите съседи, част от които с български произход, потърсят спасение в България? Можем ли да ги приемем? Можем ли да им помогнем, или ще подходим негативно като с бежанците от арабските страни.

снимка: "Фейсбук"

снимка: “Фейсбук”

И когато говорим за Реджеп Таип Ердоган и неговата носталгия към Османската империя, е редно да споменем и един друг притеснителен за България факт от последната седмица. Профил на министъра на  националната отбрана на Турция Хулуси Акар публикува в социалната мрежа провокативна карта на Турция, надхвърляща актуалните граници на страната и навлизаща дълбоко на Балканския полуостров с включени градове като Кърджали, Варна и Солун. Реакцията на МВнР бе адекватна, а от турска страна обясниха, че профилът не е истински, а фен страница. Въпреки че това е фен страница, фактът, че има подобни териториални аспирации от поддръжници на военния министър на Турция, е притеснителен за нас като директно засегната страна.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Така че на границата е прекалено спокойно, а не трябва. Дано това не е затишие пред буря за Турция, България и Европа, а разумът и призивите за мир да надделеят над султанските амбиции на един човек.

Столица пред избор

Предизборната кампания в България навлиза в заключителната си фаза, като остават броени дни до изборния ден. Столицата като най-голям град в страната, икономически, културен и политически център, разбира се, винаги привлича най-голямо медийно внимание, което е нормално. Въпреки това тези избори в София сякаш имат по-голяма заря от предишните поради наличието на засилена конкуренция за поста на г-жа Фандъкова. фандъкова, манолова

През тази седмица се проведоха редица ключови дебати по телевизиите между основните кандидати за София, където те имаха възможност да противопоставят идеите и вижданията си за града и типично по нашенски да влязат в неползотворни за избирателите спорове. Логично, настоящият кмет на града Йорданка Фандъкова заложи в изказванията си на фактологията относно постигнатото в дългогодишното ѝ управление. Останалите кандидати заложиха на идеите си за бъдещето на града и критика към постигнатото, а Волен Сидеров, разбира се, заложи на цирка.

Борислав Игнатов, снимка: БГНЕС

Борислав Игнатов, снимка: БГНЕС

Основните опоненти на Йорданка Фандъкова според социолозите са Борислав Игнатов и Мая Манолова. Представителят на “Демократична България” демонстрира завидно самочувствие, като заяви, че се готви за балотаж.

„За нас не стои въпросът кого бихме подкрепили на втория тур на местните избори в София, ние ще сме на балотаж с една от двете“, каза Игнатов.

Да, София наистина е град с доказано десни предпочитания, но да проявяваш такава убеденост, че ще достигнеш до балотаж на тези избори, е меко казано нереално. Още повече, когато срещу Игнатов се изправя дългогодишен кмет като г-жа Фандъкова, първа силна кандидатура на лявото в столицата като г-жа Манолова и силна алтернатива за твърдия електорат на тъмносините в лицето на кандидата на “Спаси София” Борис Бонев.

Мая Манолова, снимка: БГНЕС

Мая Манолова, снимка: БГНЕС

Кандидатът на лявото в София и по-вероятният опонент на Йорданка Фандъкова за балотаж Мая Манолова показа колебливост в дебатите. Бившият омбудсман, който излезе успешно от партийната политика и разви силна кариера като омбудсман, рязко зави отново към политическата реторика и сякаш тя стана водеща в своята кампания, а не идеите за бъдещето на града. Имиджът ѝ на независим граждански кандидат рязко се развали от острата политическа реторика, каквато не бяхме чували от нея в ролята ѝ на граждански защитник.

“Борисов брани властта си с лъжи и натиск”.  „Очаквам гражданите на София да гласуват за промяната, за това моделът на управление да бъде променен. София да има честно управление, а не задкулисно“, каза Манолова.

билборд-маноловаТова може да изиграе лоша шега на г-жа Манолова и да отблъсне от нея избиратели, разочаровани от Фандъкова или с колебания за кого да гласуват. От друга страна, може да мобилизира електората в ляво, а защо не и привържениците на “Демократична България”. При всички случаи предстоящите избори ще са повече от интересни и непредсказуеми.


Share Follow

Leave A Reply