Професор Пламен Киров е бивш конституционен съдия и преподавател по конституционно право в Софийския университет “Св. Климент Охридски“. Той участва в разработването на редица законопроекти, свързани с държавното управление. Консултант е на постоянни комисии на Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на правосъдието. Участва като експерт в процедурите по изменение и допълнение на Конституцията на Република България. От 2002 г. е юридически секретар и председател на Правния съвет на президента на Републиката. Завършва пълен мандат като Конституционен съдия от 2006 до 2015 г. 

Основателно ли е искането на Мая Манолова за касиране на изборите в София? Имат ли тежест аргументите ѝ за купени ромски гласове и публикуване на социологически проучвания в медиите в деня на изборите?

Засега чувам само искане, а не аргументи защо го иска. Това са общи приказки. Няма доказателства, че ромските гласове са купени. За мен това е колкото да се вдига пушек. Друг е въпросът, ако тръгнат да се занимават с недействителните гласове, защото, ако в София действително има 4% недействителни гласове и при качеството на протоколите на секционните избирателни комисии, защото в София то е в чувствително състояние, ако това се атакува, вече може да се намери нещо. Но тук става въпрос за 20 000 гласа, това е разликата, защото процентите са едно, но друго е колко са реалните гласове. Дали тези 20 000 гласа са проблематични, е трудно да се докаже.

снимка: БГНЕС

Мая Манолова има срок до следващата сряда да атакува в Административния съд-София резултатите от изборите. Зависи какво ще бъде посочено като доказателствен материал в жалбата. Ако исканията ѝ са за тотално преброяване на всички гласове в столичните секции в Столична община и за преглед на всички протоколи на секционните избирателни комисии, не знам дали съдът ще допусне такова искане.

снимка: БГНЕС

Вярвате ли, че публикуването на социологически проучвания в деня на изборите може да повлияе на вота?

По принцип може, но трудно се доказва. Като се казва, че един кандидат води с 15-20%, естествено, тези, които искат да гласуват за друг кандидат, биха били разколебани. От друга страна, често пъти, когато има такова нещо, пък друга част от избирателите се мотивират да гласуват, така че това е двупосочен процес. На базата само на тези социологически данни не виждам кой съд ще приеме, че има опорочаване на изборния процес. А че има манипулация чрез социологическите агенции – няма нормален човек в България, който да мисли обратното. Но трудно може да се докаже в каква степен би повлияло на крайния резултат. Само въз основа на този аргумент Манолова не би постигнала успех.

БСП иска касиране на изборите в Шумен заради разликата от 77 гласа между двамата опоненти при 400 невалидни бюлетини. Допустимо ли е искането им според Вас?

Ако се направи проверка, от тези 400 гласа 300 са неправилно отчетени като невалидни, а те са подадени за един конкретен кандидат, се покрива минималното съотношение от 77 гласа в случая, тогава има основание. Когато е близък резултатът, става въпрос за 100-200 гласа, тогава задължително се атакува, защото с недействителните гласове е много проблематична ситуацията, защото често пъти леко зацапване на бюлетината, драскане с химикал съвсем неволно от някой от избирателите, се приема, че бюлетината е недействителна – в същото време тя си е действителна. Това е по преценка на съда – дали ще реши да се преброят всички гласове отново. Доколкото виждам, практиката на съдилищата е различна – едни съдилища отказват ново преброяване на всички бюлетини, с които се е гласувало в изборния ден, те се съхраняват, винаги може да се изискат и да се провери.

снимка: Красимир Юскеселиев, Дневник

Смятате ли, че ако бъде въведено машинното гласуване, този проблем може да бъде решен?

С машинното гласуване проблемът с недействителните бюлетини се решава, защото самата машина не позволява да се подаде недействителен глас. Тя връща избирателя дотогава, докато практически не гласува перфектно и не сбърка. Но това да се въведат машини, не означава, че всички проблеми с изборния процес ще бъдат решени. Ще решим едни проблеми, но ще създадем нови.

Може ли да бъде обърнат един изборен резултат, ако бъдат въведени машините за гласуване?

Не може, освен ако съответната програма на машината не бъде манипулирана по такъв начин – например всеки пети подаден глас за кандидата Х, вместо да отиде в неговата кошница, отива при неговия опонент У. Който последен е пипал програмата на машините, той практически контролира изборния процес. Това е проблемът – няма сигурност при машинния вот, че няма да бъде пробита самата програма и по този начин да се манипулира изборният резултат.

снимка: informo.bg

 Кой може да касира вота?

При местните избори това са само административните съдилища по седалището на съответната община, в съдебния район на съответния административен съд, като втора инстанция е Върховният административен съд. За останалите избори (парламентарни, президентски и европейски) компетентен е Конституционният съд. Само този, който е заинтересован, може да иска касиране на изборите – политическа сила, която е издигнала кандидат, или самите кандидати, които са загубили изборите, само те имат правен интерес за това.

Колко време отнема самата процедура?

Процедурата отнема различно време в зависимост от това какво нарушение се претендира. Ако в София се отиде, в което аз съм скептичен, на ново преброяване на всички гласове, ще им трябва една година да се произнесат.

снимка: БГНЕС

Какво следва, ако се касира вотът?

Ако бъде касиран вотът, се провежда изцяло нов избор. Изборният процес не може да спре до някъде и след това да продължи от същата фаза. От гледна точка на преценката на съда – съществува един принцип на мандатната релевантност на нарушенията. Ако вследствие на нарушението изборният резултат е различен от онова, което би се получило, ако нямаше нарушение, съдът приема, че има нарушение от такова естество, че променя вота на избирателя. Тогава изборът се обявява за незаконосъобразен.  Един незаконосъобразен изборен резултат не може да се приеме за легитимен, следователно изборът трябва да бъде повторен.

снимка: БГНЕС

Имало ли е в България касиране на избори преди?

За местни избори има масово касиране. При тях това е почти задължително. Непрекъснато има спорове за незаконосъобразност на изборния резултат. В Конституционния съд през 2009 г. в една русенска секция бяха объркали при пренасянето на данните в протокола, бяха разменили числовите данни за две политически партии. Това е техническа грешка, разбира се, без никакъв политически умисъл или влияние. Впоследствие бяха отворени изборните книжа, т.е. чувалите с бюлетините, констатира се, че такава грешка наистина е допусната и се преизчисли изборният резултат.

снимка: БГНЕС

Не винаги едно нарушение може да повлияе изборния резултат. Например в Шумен – представете си, че от тези 400 невалидни бюлетини се окаже, че 50 са действителни и те са в полза на кандидата, който е загубил изборите. Те не му стигат и не променят изборния резултат. Неговият опонент печели с повече от 50 гласа. Тогава изборният резултат, макар и да има нарушение, си остава същият. Но ако от тези 400 бюлетини 350 са действителни и са за загубилия кандидат, тогава се променя изборният резултат и той ще бъде обявен за незаконосъобразен. Винаги се преценява конкретно за случая.


Leave A Reply