Президентско вето за Гешев

Покрай избора на единствения кандидат за главен прокурор редица граждани излязоха на протести из улиците на София. Те не дадоха резултати, като тяхната масовост не бе задоволителна за постигането на силен отзвук. Това остави протестиращите с една последна надежда, която всъщност не води до нищо, а е по-скоро символичен жест- ветото от страна на президента Румен Радев.

Протестиращите се насочиха към президенството с надеждата ветото да се случи възможно най-скоро. В крайна сметка то стана факт, но не по плановете на протестиращите, а по плана на президенството. Радев изчака изборите да минат и страстите покрай тях да се оталожат, за да може на яве да излезе новината за неговото вето като водеща. Какъв обаче е смисълът от това вето и кой печели от него?

Със сигурност не и протестиращите. Единственото, което се случва с това вето е отлагането на едно ясно и законно решение. Да, правилно или не, това решение е напълно законно и то не без активната подкрепа на бившия правосъден министър и настоящ лидер на “Демократична България” Христо Иванов. А за президента това е един добре дошъл PR. От една страна той е наясно, че неговото вето няма да промени ситуацията, от друга страна той разбира, че ако не вземе тази позиция ще бъде линчуван от една част от населението. Така президентът удари с един удар два заека. Хем спечели позитиви сред протестиращите срещу Гешев, хем знае, че това негово вето по никакъв начин няма да промени ситуацията, а само ще я забави. По същия начин постъпи и кандитатът за кмет на София Мая Манолова през изминалата седмица. Предизборно Манолова реши ясно да заяви подкрепата си към протестиращите, надявайки се тези хора да я подкрепят в балотажа. Очевидно това е довело до някакъв успех, след като скъси разликата с Фандъкова.

снимка: БГНЕС

В крайна сметка решението за Гешев е взето на ниво, в което не могат да се намесват политици- нито президенти, нито премиери, нито кандидат кметове. Всяко политическа проява по темата е чисто и просто един пи ар без никаква добавена стойност.

Следизборно: Парламентът се завръща

Местните избори отминаха и е ред на (не)заслужената почивка на депутатите да приключи. В мандата на 44-тото Народно събрание скука няма вече цели две години. Интриги, скандали, оставки, протести, напуснали и завърнали се партии- тези събития всякаш се превърнаха в ежедневие за дневния ред на родния парламент. Скандалите- къде пресирани, къде ненужни, къде водещи до задънена улица, успяха да изместят фокуса на работата на родните депутати от най-важните задачи- законотворчество в полза на народа.

снимка: informo.bg

Какво ни очаква в новия парламентарен цикъл? Ще се промени ли с нещо ситуацията и конфигурацията в Народното събрание?

Със същите хора в Народното събрание ситуацията едва ли ще е различна. Местните избори бяха една добра възможност за две основни парламентарни последствия. Първото беше най-голямата партия ГЕРБ да претърпи тежка загуба и да се дискредитира нейното парламентарно мнозинство. Това щеше да е подходяща ситуация за нови опити за дестабилизация на коалицията от страна на опозиционните БСП и ДПС. Вероятно крехката стабилност щеше да се пропука, а съдейки по досегашните действия на премиера Борисов, много възможно бе да се стигне и до предсрочни избори.

снимка: БГНЕС

Този сценарии обаче не се разви. ГЕРБ успя да спечели достатъчно голяма победа на местните избори, че да успее да си осигури парламентарно и управленско спокойствие до края на мандата. Тези избори бяха тест за това дали правителството и парламента ще издържат пълния си четиригодишен срок. Тестът се оказа успешен и вероятността за нова дестабилизация в правителството остана малка. Шансовете на опозицията се състоят в продължаващото търсене на скандал, който да компроментира из основи властта, скандал по-голям от апартамент гейт. Другият шанс е създаването на раздор в управляващата коалиция. Крехкото разбирателство в коалицията е предпоставка за загуба на парламентарно мнозинство. Това обаче няма как да се случи докато водещата партия ГЕРБ е в разбирателство с по-малките ВМРО, НФСБ и “АТАКА”. Дори и по отделно

По всичко личи, че ни очаква една поредна доза от повече скандали и по-малко съществена работа. Опозицията няма време за губене, надеждата наречена местни избори е загубена.

Макрон срещу България част 3

Никола и Сесилия Саркози ще останат в историята като президентската двойка на Франция която допринесе много за спасението на българските медицински сестри в Либия. За съжаление приятелите на България във висшия политически ешелон на една от водещите държави в ЕС се изчерпаха. Апатичният и слаб президент Оланд отстъпи на млад и амбициозен европеист, който даде заявка да движи Франция и Европа напред. Случи се точно обратното. Франция не се движи напред, а хората са по улиците на Париж вече повече от година, Европа е лично възпирана от г-н Макрон вече 2 години.macron-medium-en-march-1280x640

През изминалата седмица стана въпрос за това, че отказа на започване на преговори на С. Македония и Албания с ЕС от страна на френския президент е удар по българските национални интереси и директна политика срещу България. Втори удар по българските интереси е пакетът “Мобилност”, или още наричан пакет “Макрон”, който пряко засяга интересите на гражданите на  Източна и Югоизточна Европа, в това число и нашите превозвачи. Този пакет, не само че е дискриминативен, ами и ни дава ясна представа за представата на Макрон за ЕС като “Европа на две скорости”.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

През тази седмица дойде и третият удар срещу България- изразът “предпочитам африканските мигранти пред българските банди”, изпуснат от Макрон в интервю за дясно френско издание. След разразилия се скандал Макрон умело успя да замаже ситуацията в разговор с българския премиер. Въпреки това горчивия послевкус остана. Визията на Макрон за една Африканска Франция е негово лично право, но оронването на престижа на един цял народ и то съюзен народ член на ЕС и НАТО е повече от обиден. Поставянето под общ знаменател на българите и соченето с пръст е не само обидно, но и дискриминационно, но поне се случи нещо добро от тази ситуация- маските паднаха. Волно или неволно Макрон смъкна маската на дипломацията и показа истинското си лице и истинското си отношение към България.Еманюел Макрон

След всички тези негативни сигнали от Франция е редно външната ни политика да втвърди подхода си, защото това едва ли ще е последната част от политиката на Макрон срещу България, все пак неговият мандат тепърва предстои.  Дано да няма и втори.


Leave A Reply