Ерата на българските жени в световната политика

Живеем в женски свят. Тази фраза става все по-актуална с всеки изминал ден. Световната общественост придава все по-голямо значение на ролята на жената в политиката и това е видимо и на ниво ЕС и на ниво България. Сред най-ярките примери са германският канцлер Ангела Меркел, която вече 10 години ръководи водещата сила в Европа- Германия. От догодина ще имаме и жена начело на Европейската комисия в лицето на Урсула фон дер Лайен, както и комисия със силно присъствие от нежния пол.

В България също не оставаме назад, даже напротив. Ние сме в челните места по най-много жени в управлението. София вече 10 години се управлява от Йорданка Фандъкова, а съвсем скоро тя спечели балотаж срещу друг силен женски кандидат Мая Манолова. Лидерът на БСП също е жена- Корнелия Нинова. Нейните лидерски позиции очевидно са силни, тъй като често налага мнението си дори над президента. В ГЕРБ също жените взимат превез в последно време. Освен управленския пост на Йорданка Фандъкова, Цвета Караянчева взима важния пост на председател на Народното събрание. Д-р Даниела Дариткова пък от скоро е лидер на политическата група на ГЕРБ в парламента, след напускането на Цветан Цветанов. Екатерина Захариева също заема важен пост като външен министър и заместник-министър председател.

Може би най-значителните политически фигури, представители на нежния пол, са тези, които се доказват на международната сцена. От тази седмица вече са цели две. Едната е Кристалина Георгиева, която взе важната позиция на директор на Международния валутен фонд и ще остане завинаги в историята с високия си пост, а да се надяваме и с успешното му протичане. От тази седмица вече имаме и втори представител на висок пост в международната политика. Българският еврокомисар Мария Габриел пое мястото на заместник-председател на най-голямата европейска партия- Европейската народна партия. Мария Габриел е все още млада и нейната кариера тепърва ще изкачва нови висини и този пост е признак, че тепърва ще се налага като водещ политик в Европа. Тази тенденция в последната година е ясен знак, че ерата на българските жени в световната политика тепърва предстои.

Тръмп, Херо и лоялният съюзник

След броени дни в Белия дом ще се осъществи една култова среща между двама атрактивни и нетрадиционни лидери- Доналд Тръмп и Бойко Борисов. Двамата имат много общи черти в характерите си. Особено когато става въпрос за политически етикет и дипломация и Тръмп, и Борисов не влизат в никоя класическа формулировка, двамата си имат собствен неповторим стил. Борисов показа този стил и при последните си срещи с новия посланик на САЩ в България Херо Мустафа, когато той най-сърдечно я прегръща и целува и я покани на по кафе “в сряда-четвъртък”. Този нетипичен и грубоват чар допринася до голяма степен за благоразположението към България на редица политици от изток и от запад, а България десетки пъти е определяна като лоялен партньор.

Като такава бе определена страната ни и от Държавния департамент на САЩ:

“България е съюзник, на който може да се разчита.”

Да, България се доказа като лоялен съюзник в НАТО, в ЕС и на САЩ. България го доказа и със спирането на строителството на Южен поток, въпреки, че други страни от ЕС не постъпиха коректно по същия въпрос. България го доказа и със стъпките към диверсификация и дори възможността за закупуване на втечнен американски газ. България го доказа и с купуването на изтребители ф-16. Страната ни се доказа и като един от малкото изрядни членове на НАТО, след като увеличи разходите си за отбрана и планира да достигнат 2% от БВП до 2024 г.

Всичко това е чудесно, но сякаш признанието от нашите съюзници е повече на думи, отколкото на дела. И срещата между Тръмп и Борисов е прекрасен момент премиерът ни да се покаже и като държавник с характер, а не само като лоялен партньор и да зададе няколко конкретни въпроса. На първо място кога най-после унизителните визи за България ще отпаднат и ще се даде възможност за по-добра комуникация между голямата ни диаспора в САЩ и роднините им в България. На второ място кога САЩ ще се прояви като “Големия лоялен брат” спрямо България и ще предпочете страната ни като място за големи инвестиции, пред страни като Турция, Сърбия, че дори и Русия. Реално, въпреки нашата призната лоялност, големи американски инвестиции в България няма, докато в една нестабилна държава като Турция, която купува оръжия от Русия, гордо се извисява “Тръмп Тауър”.

След всичко, което страната ни направи в последните години, за да се докаже като лоялен партньор, на когото може да се разчита и след признанието от САЩ, няма по-подходящ момент от този да се поставят неудобните въпроси и да се направи опит за извличане на максималното за страната ни. Дали ще се случи, предстои да видим на 25.11.2019 г.

Турският сериал “Фолксваген”

След няколко месеца на спекулации, колебания и ухажване от различни страни сагата около новия завод на “Фолксваген” така и не приключи. Спекулациите продължават отвъд очаквания краен срок за взимане на решение от концерна, което трябваше да се осъществи през октомври. Медиите в засегнатите държави се редуват да излизат с нови и нови статии, които твърдят, че знаят със сигурност какво ще е решението на “Фолксваген”, или тълкуват думи на отговорници от концерна, както дявола тълкува евангелието. Всичко това заприлича на една разточена сапунена сага, наподобяваща любимите на хиляди българи турски сериали.

снимка: wdr.de

Естествено аудиторията на тази сапунена сага е малко по-различна. В нея са въвлечени политици, икономисти, журналисти и всеки българин, който се надява най-после в България да навлезе здраво наистина голяма фирма, която да изтласка икономиката в един по-голям от 3,7% на година растеж. Производството на едни от най-продаваните коли в света определено ще помогне в тази насока България да се превърне от догонваща в настигаща икономика.

снимка: informo.bg

Крайно време е обаче българското общество и най-вече българските управници да спрат да се надяват сляпо на “Фолксваген”. Това не значи да не се продължават пълните усилия в тази насока, а значи да се поеме и към нови цели за икономиката ни. Трябва да сме повече реалисти. Нашата икономика има крещяща нужда от силен външен тласък, който да ни изведе от посредствеността. Ако този тласък не идва от “Фолксваген”, то трябва да се атакува на всички възможни фронтове. В това число фирми като “Тесла”, “Хюндай”, защо не и други технологични гиганти, произвеждащи компютри и телефони. Тази масирана атака трябва да е координирана от всички звена- премиер, президент, министър на икономиката, останалите министри и политици. Все някъде България ще се закачи, ако си изиграе хитро картите. Още по-добре, ако е на няколко места. “Който играе печели, който не играе не печели”, така бе казал Христо Стоичков. Защо да играем само един мач обаче?

 

 

 


Share Follow

Leave A Reply