Гергана Куцева е директор в сектор „Развитие и комуникации“ към Български фонд за жените. Тя е културолог, завършила е магистратура по „Културна антропология” и за малко да защити дисертация, в която изследва процеса на медиатизация и ефектите ѝ върху политическата култура. Още като студентка организира четири от изданията на Международен фестивал за ортодоксална музика, а на 25 г. отговаря за комуникациите и пазарното позициониране на световен производител на игрално и казино оборудване, публикувала е над 20 статии и изследвания като анализатор към фондация „Медийна демокрация” и е докторант по „Култура и комуникации” към Софийския университет, от 4 г. сътрудничи на международен проект за изследване на състоянието на демокрацията по света. 

снимка: Гергана Куцева

25 ноември е обявен от ООН за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жени. Какво сочи статистиката – колко от жените в България са ставали жертви на насилие и колко от тези случи са завършвали с трагичен край?

Ако говорим за последната година, за съжаление, трябва да кажа, че по данни от медийни публикации това са поне 20 жени, сред които има и деца. Те са буквално убити от съпрузите си или от други случаи на насилие. По отношение на официална статистика ние от години повтаряме, че такава липсва в България. Институциите не са заинтересовани да поддържат такава статистика. За нас това е един изключително голям проблем, защото, ако ти не познаваш мащабите и причините за насилието, всъщност не можеш и да приложиш адекватни мерки и политики за справяне. Все пак статистика съществува и ние се основаваме на няколко изследвания, правени и в Европа, и в международен план, както и в България. Едно от последните такива представителни изследвания на  Фондация “Партньори-България” от края на 2016 година потвърждава, че една от три жени в България е жертва на насилие. Подобно е изследването и от 2014 година на Европейската асоциация за фундаментални права, която прави анализ в почти всички държави от Европейския съюз, сред които е и България. Тя сочи, че 33% от жените в Европа са преживели физическо или сексуално насилие. Същото нещо казва и статистиката на световната здравна организация – една от три жени в света е жертва на насилие, основано на пола. Това включва и домашно, и сексуално насилие, както и преследване и дори психологическо насилие.

Може ли да очертаете какъв най-често е профилът на насилниците и на жертвите? Предимно млади или по-възрастни са те и какво отключва тази агресия в тях?

Една от големите заблуди е, че всъщност насилието се случва сред определени слоеве – било то по-ниско образовани или пък по-възрастни и по-бедни или т.н. Истината е, че то е равномерно разпределено навсякъде. Жертва може да бъде изключително умна и интелигентна жена с много добра кариера и извършител може да бъде много уважаван мъж на висока позиция. Така че няма профил, който категорично да казва, че насилникът изглежда еди-как си. Често насилниците са много приветливи и добре сложени в обществото хора и затова не се вярва на жертвите, че може да преживяват такава агресия в дома си.

В тази връзка има ли достатъчен брой кризисни центрове у нас, които да оказват помощ на жертвите на насилие?

Всяка година съобщаваме различен брой кризисни центрове. Истината е, че миналата година дори беше закрит един от тях. По последни данни на колегите едва шест са тези, които приемат жертви на насилие. Те са крайно недостатъчни и нещо повече – те са крайно недофинансирани. По скорошни сметки на наши колеги се оказва, че за един център за десет места държавата е отредила 1,67 лв. за три хранения и транспорт на човек. Центърът който беше закрит, се казва “Отворена врата” и работеше в Плевен. Добрата новина е, че буквално преди 2 дни управителят на центъра успя да открие нов в Ловешка област, така че тепърва там ще започне да функционира такъв кризисен и консултативен център.

Говорим за насилието над жени, но увеличава ли се и обратното действие мъже да стават жертви на насилие от жени и търсят ли помощ от силния пол, когато попаднат в такава ситуация?

Както казах, нямаме официална статистика и не можем да знаем, още повече, че мъжете с по-голяма неохота споделят именно заради общественото недоверие и присмех. Със сигурност има и мъже, които са жертва на насилие, но ако погледнем, например, случите на убийства за 2017 г., всъщност над 90% от жертвите са именно жени. Това са предимно убийства, свързани с домашно насилие и с насилие, основано на пола. В този смисъл проблемът с насилието над мъже категорично съществува и той трябва да бъде адресиран. Причините за насилието и при жени, и при мъже са едни и същи, но за съжаление, насилието над нежния пол завършва по-често изключително трагично и с фатален край.

снимка: www.flyingnewsmagazine.com

Тази година депутатите приеха на второ четене промени в Наказателния кодекс, с които домашното насилие се инкриминира. Между 3 и 10 години затвор се предвиждат за принуда и незаконно лишаване от свобода в условия на домашно насилие. Наказанията за убийство в условие на такова пък са от 15 години до доживотен затвор. Може ли да се каже, че част от исканията ви от миналата година са изпълнени и какво не беше направено?

Мерките със сигурност са в добра посока, но те са напълно недостатъчни. Необходимо е осъвременяването на цялата законодателна уредба. Самото понятие, което беше въведено за домашно насилие, е недостатъчно, за да обхване всички жертви. Нашето настояване е понятието да бъде “насилие, основано на пола”, защото домашното насилие предполага партньорска връзка, но представете си, ако се случва на двойка, която не е в партньорски взаимоотношения или от бивши партньори, или пък в еднополова двойка. Не всички групи могат да бъдат защитени с тази дефиниция. Другото важно нещо е, че е добре, че се повишиха наказанията, но ние говорим за реакция, след като се е стигнало до фатален изход. По-важното, което трябва да се направи и да се се ангажират институциите, е да се работи по превенция на насилието. Това е единственият начин да се справим с проблема. А това означава въвеждане на образование. Още от детската градина в училищната система трябва да има образование от социалните работници и полицаи, за да може цялото общество да добие по-пълна представа за това какъв е феноменът на насилието и въобще защо то се случва. А то се случва, защото жените все са тикани като второ качество ръка хора и като подчинени на мъжете или тяхна собственост. Много често убийствата се случват от ревност или защото жената е пожелала да напусне партньора си. Ето това не е нормалното и затова насилието над жени е специфично, а не просто насилие. То има нужда от адресиране по по-специфичен начин.

Тази година протестът е под надслов “Докато има насилие, борбата продължава”, за какво още ще се борите и в какви области се изразяват вашите искания?

Миналата година организирахме за първи път протеста срещу насилието. Той беше в отговор на апликацията на институциите в това да ратифицират Истанбулската конвенция и да обяснят на обществото защо тя е важна и да премахнат заблудите, свързани с нея, защото се казаха един куп абсолютно неверни неща. Това е голяма стъпка назад. За съжаление, реакцията беше въвеждането на тези законодателни промени, които не адресират достатъчно добре проблема. Необходим е много по-цялостен подход, който да се справи с насилието и затова правим този протест. Тази година продължаваха да бъдат убивани жени, сред тях имаше и деца и на практика исканията ни не бяха взети под внимание.

Как предвиждате да протече днешният протест и какво е включено в програмата?

Протестът се организира от 13 организации и от много активисти. Ние сме безкрайно щастливи, че толкова много енергия се включи в организацията. Поканили сме за изказване най-различни групи и организации, които да се включат, така че да покажат проблема по един по-обхватен начин. Сред тях ще бъдат и представители на “Пулс”, които директно се занимават с жертви на насилие, представители на Асоциация “Родители”, които ще изкажат своята гледна точна за насилието в семействата и насилието над деца. Поканили сме и ромска жена и активисти, които подкрепят правата на гей жените и много други. Целта е да си поговорим за насилието над всички групи, особено над уязвимите като ромските жени или тези с увреждания, които действително нямат никаква защита.


Share Follow

Leave A Reply