Срещата в Белия дом. Симпатии без конкретика от Тръмп

Първата работна среща между американския президент Доналд Тръмп и българския премиер Бойко Борисов в Белия дом е факт. Очакванията бяха повече от големи. Не се случва често български държавник да получи покана за среща в Белия дом. На фона на перфектните отношения между двете страни в последните години и солидната покупка на американски изтребители Ф-16, нашите политици, а и обществото очакваше конкретни резултати от тази среща. Дали обаче очакванията се оправдаха и какво получи България от тази среща?

Едно от очакванията със сигурност се оправда- Борисов и Тръмп да се харесат взаимно. Имат твърде много сходства в нетипичното си политическо поведение, за да не се харесат. Въпреки предварително резервирания подход на американския президент, след 2 часа среща с българина дистанцията между тях се скъси. Борисов успя да влезе под кожата на Тръмп и да спечели симпатиите му със своя непринуден стил. Премиерът умело изтъкна разходите на България за отбрана, които достигат така желаните от Доналд Тръмп 3% в НАТО. Американският президент оцени това и каза, че страната ни е за пример на Германия, като изряден член на атлантическия съюз. В темата за визовия режим Борисов използва като предимство слабостта на Тръмп да бъде винаги център на вниманието и да остане с нещо в историята. Той изтъкна, че ако именно Доналд Тръмп е американският президент, който премахне визите, то той ще остане в историята и сърцата на българите. Покани го и на голф в България, а американският президент заяви, че определено би дошъл. Делегацията ни предложи и създаване на военен логистичен център във Варна, което най-вероятно е едно от нещата, които със сигурност ще се реализират след тази среща.

Дотук добре, но сякаш срещата не оправда напълно очакванията ни. Липсваше така необходимата конкретика в нея от страна на САЩ и американския президент за решаване на проблема с визите и за получаване на нещо конкретно в замяна на това, че България е лоялен партньор и съюзник. Всичко, което разбрахме от президента Тръмп е, че най-вероятно ще се случат тези неща и че сме “страхотни’ съюзници, но не чухме нищо конкретно от него. Нетипичният и екстравагентен американски президент по-скоро подходи като типичен и неконкретен бюрократ, а срещата между него и Борисов приличаше на всяка друга среща с американски президенти- добра воля за бъдеще, но нищо реално тук и сега. Въпреки това, уважението българска делегация да бъде специално поканена за такава среща трябва високо да се оцени и е знак, че взаимоотношенията ни със САЩ вървят в повече от правилна посока.

Взривоопасна болнична среда

В последните дни здравното министерство е поставено във взривоопасна обстановка. До един момент в преносен смисъл, а в друг направо в буквален смисъл. На първо място, дойде случаят с починалото дете, разкарвано от болница в болница. Това доведе до отстраняването на директорите на столичната педиатрия, на „Пирогов” и болница „Лозенец”. На второ място, дойде проблемът със строежа на Национална детска болница. Камарата на архитектите в България (КАБ) подаде жалба срещу планираното строителство, която ВАС отхвърли. Последните два случая на проблеми в българското здравеопазване са свързани с ново нападение над лекари в болница “Св. Анна” и взривът в “Пирогов”, който взе две жертви. Оказа се, че е много вероятно да е станал пожар заради запалена цигара в забранена за това зона.

снимка: БГНЕС

Главоболията пред министъра на здравеопазването не стихват. Един от най-проблематичните сектори в България постоянно е източник на негативни новини в пресата, но в последните две седмици те зачестиха повече от обичайното. Не случайно поста на министър на здравеопазването е един от най-честно сменяните. Проблемите в сектора са наистина много. Като се започне от лошата база, през агресивните пациенти, в някои случаи незаинтересовани и некомпетентни лекари, бавната на моменти спешна медицинска помощ и се стигне до качеството на здравеопазването като цяло. Проблемите са безброй, а финансирането от държавния бюджет за здравеопазване е най-голям. Сектор “здравеопазване” се е превърнал в една каца без дъно, в която се наливат внушителни средства, а резултатите са повече от незадоволителни. На фона на всичко това имаше и предложения първия ден от болничните да не се плаща.

снимка: БГНЕС

Болничните са най-малкият проблем на министерството. В днешно време се берат плодовете на безконтролието и корупцията, която се шири в сектор “здравеопазване” в последните три десетилетия. Това безконтролие и корупция водят до обидно ниски заплати за млади лекари и медицински сестри,  понижаване на качеството на услугите в болниците, спадът на доверието към лекарите от страна на пациентите и спадът в качественото здравно образование в страната. Получава се един порочен кръг без изход. Този порочен кръг все някога трябва да бъде прекъснат, но колкото по-късно се случи, толкова по-трудно ще бъде. Пред министър Ананиев стои трудна задача, която изисква здрави нерви и силна амбиция. Тепърва ще разберем дали ще се справи, или ще бъде един от многото преди него, които не издържаха на взривоопасната среда в здравеопазването.

Нова еврокомисия, стари проблеми

Новата Европейска комисия получи зелена светлина от Европейския парламент.  Преди гласуването бъдещият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен изложи амбициозен план за зелена и дигитална трансформация на икономиката на ЕС. План, чиято амбициозност по нищо не се различава и от плана на Юнкер, Барозу и всички предишни управници в ЕС. До колко обаче този план ще се реализира? Или ще имаме поредните сметки без кръчмар.

снимка: БГНЕС

В седмицата на гласуване на новата Европейска комисия двете водещи страни в ЕС Франция и Германия връчиха на партньорите си свой съвместен проект за реформиране на работата и институциите на Европейския съюз. Въпреки очакваното напускане на третата водеща страна в ЕС Великобритания, сякаш тежестта на Европейската комисия в определяне на бъдещето на Съюза не се засилва, а напротив. Очевидно и през новия период големите и важни решения ще се взимат на междудържавно ниво и то най-вече между двете водещи държави. Прогресът на ЕС, какъвто и да е той ще зависи повече от Германия и Франция, от колкото от Урсула фон дер Лайен и Европейската комисия и парламент.

снимка: БГНЕС

Европа е затънала до уши в бюрокрация и застой, а перспективите пред някакво засилено развитие в бъдещата комисия са по-скоро песимистични отколкото оптимистични. Докато съдбата на Обединена Европа се решава от Макрон и Меркел, а не от парламента и народите на ЕС, Европа не я чака нищо добро. Докато страните от Западните Балкани са блокирани за членство в ЕС- не ни чака нищо добро. Докато България, Румъния и Хърватия са блокирани за Шенген- не ни чака нищо добро. Ключовата дума е “интеграция”, а тя напоследък липсва в ЕС. Един такъв амбициозен проект, създаден на базата на идеята за интеграция и развитие, ако не продължава своето разширение и обединение във всеки един аспект, то той е обречен на застой, скептицизъм и външно влияние.

 


Share Follow

Leave A Reply