Закъсняла оставка за министър Димов

Министърът на околната среда и водите Нено Димов бе задържан от Прокуратурата., а ден по-късно подаде и дългоочакваната си оставка. Това се случи и след разпит на бившия областен управител на Перник Ирена Соколова и отстранения шеф на местното ВиК – Иван Витанов. По всичко личи, че Прокуратурата се е заела сериозно с позорния проблем с водата в Перник, но зад ареста на министър Димов стои и още един проблем – скандалът с боклуците от Италия, които се горят в България, или така нареченият “Боклукгейт”.

снимка: БГНЕС

Твърде много отрицателни точки си събра министърът на околната среда и водите през последните месеци, а оставката му така и не идваше до ден днешен. Ако погледнем назад в хронологията на кабинета “Борисов 3”, можем да забележим, че премиерът Бойко Борисов е отстранявал министри за много по-малки провинения. Пример за това е и понижаването на Николай Нанков от министър на регионалното развитие и благоустройството в заместник министър. Той бе отстранен заради автобусна катастрофа с много жертви, към която министърът има единствено косвена вина, но не по-голяма от вината на всикчи управници в България в последното столетие, които не са развивали и обезопасявали инфраструктурата в страната.

снимка: БГНЕС

В случая с Нено Димов имаме значително по-косвена вина, да не кажем и директна вина към ситуацията в Перник и с незаконния боклук. Престъпното безхаберие, незаинтересованост и липса на дейност на министъра ни кара да се замислим какво точно е правил този човек през цялото това време на този пост, че се е стигнало до там да се случат тези неща под носа му. Единствената причина поради която Нено Димов изкара толкова дълго след скандалите на поста е фактът, че бе министър от коалиционния партньор на ГЕРБ – Обединени патриоти, което донякъде спираше Борисов от предприемане на резки действия. След тази акция на прокуратурата лидерът на ВМРО Красимир Каракачнов реагира остро като я нарече “показно убийство“. Хиперболата на Каракачанов не спаси министъра му от вече крайно наложителната оставка. След акциите, скандалите, боклука и мизерията в Перник е крайно време нов човек да се заеме с проблемите.

Газова диверсификация или газова зависимост?

През тази седмица премиерът Бойко Борисов присъства на тържествена церемония по откриването на газопровода „Турски поток” в Истанбул. Българският премиер бе в компанията на руския президент Владимир Путин, сръбския президент Александър Вучич и турския президент Реджеп Ердоган. Любопитна и по-скоро нетипична компания, с оглед на отношенията на Европейския съюз с тези страни. Този така наречен “Турски поток” щеше да се казва “Южен поток” и церемонията за неговото откриване щеше да се състои във Варна, а не в Истанбул, ако ЕС и правителството на Орешарски не бяха спрели строителството след кризата в Украйна.

EPA/TOLGA BOZOGLU

Ще получи ли България така нужната газова диверсификация след откриването на “Турски поток”? Със сигурност не, точно затова в процес на разработване е идеята за т.нар. “Балкански газов хъб”. “Турски поток” е поредната тръба, която ще пренася руски газ към Европа. И то тръба, която не минава през Украйна. Този факт до голяма степен развързва ръцете на Владимир Путин да “дръпне шалтера” на украинците във всеки момент, без това да навреди на другите страни по веригата. “Турски поток” е по-скоро един проект за диверсификация на руските възможности за доставки на газ до Европа, от колкото проект, който да спомогне за разнообразието на пазара.

От ключово значение за България в момента е създаването на този “Балкански хъб”, който да постигне реална диверсификация на газовите доставки. Съществува голям риск от това, тази диверсификация да остане само на думи под външен натиск. Българските политици трябва да устоят на този натиск и България да придобие възможност да купува газ от други страни като Азербайджан и втечнен газ от САЩ. Руският монопол на газовия пазар в България до голяма степен определя и високите цени за потребителите. Неслучайно България е една от страните в Европа с най-малък брой домакинства, които се отопляват на газ. Реална диверсификация би създава добра конкурентна среда и би се отразило както на пазарните цени така и на екологията. Отоплението с газ е едно от най-екологично чистите начини, щадящи природата и въздуха.

Третата световна война се отменя

В последните дни светът заговори за Трета световна война. Къде с капка черен хумор, къде с доза притеснение, но заплахата изглеждаше повече от реална. В центъра на тази заплаха седи конфликтът между Иран и САЩ, който ангажира световната общественост още от началото на годината. Напрежението до такава степен се нажежи, че ако букмейкърски къщи пуснат залози дали ще има война или не, шансовете бяха по-скоро да има.

Кулминацията на илюзията за Трета световна война бе вечерта на нападението над американски бази в Ирак. Световните и български медии публикуваха информации от руски и ирански медии, че при бомбената атака за загинали 80 американски военни. Самата атака бе определена като отмъщение за убийството на генерал Касем Сюлеймани. Реалността обаче се оказа съвсем различна. Американският президент Доналд Тръмп успокои обществеността и заяви, че нито един американец не е пострадал при нападението, а щетите са предимно материални.

Какъв е шансът нито една ракета на иранската армия да не оцели целта си? Повече от нулев. Иран целенасочено е избегнал жертвите при тази операция, знаейки какви ще са последствията за страната. Възможно е дори това да е договорена със САЩ акция, която да действа през иранската общност като акт на отмъщение и конфликтът да затихне. Веднага след акцията от Иран направиха точно това – заявиха, че отмъщението е извършено и няма да предприемат повече действия срещу САЩ. Око за око, зъб за зъб. Световната общественост си отдъхна, Третата световна война се отлага. Докога? Предстои да видим.


Share Follow

Leave A Reply