Доц. д-р Стойчо П. Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра „Политология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Неговата научна област и интереси са в сферата на организираната престъпност, криминалните пазари, анализът на политическия риск и прогнозирането.

Г-н Стойчев, в сряда Емил Димитров встъпи в длъжност като министър на околната среда и водите. Той наследи управлението на министерство, което е в много сложна ситуация в момента. Ще успее ли според Вас да се справи със създалата се ситуация и да извади държавата от водната криза, в която е в момента?

Изваждането на държавата от тази ситуация не е въпрос само до министъра на околната среда и водите и не опира само до това ведомство. Това трябва да бъде национално усилие. Виждам стъпки от страна на правителството, поне към настоящия момент, да се справи с тази криза. Доколко ще е успешно, ще видим, но предприетите мерки за създаването на държавен холдинг, който да управлява целия воден сектор, предполага да има малко по-голям контрол, защото към момента раздробяването на ВиК дружествата по области и общини на практика позволява на много места да се вършат безобразия, без да има някой, който да носи отговорност за това. Приветствам тези усилия да има по-голяма централизация. Беше модерно последните 15-20 години да се говори за децентрализация и за раздържавяване, но видяхме, че в България това не сработва достатъчно добре. Нека да опитаме с тази формула и да видим дали всъщност ще се случи, защото в момента във водния сектор собствеността е до такава степен разпръсната и реално се управлява от различни ведомства, че когато стане една такава криза, не е ясно кой точно отговаря. Едните язовири са към Министерството на земеделието, а другите са към Министерството на околната среда и водите. В крайна сметка не е ясно кой отговаря за гарантирането на водоснабдяването. Именно за това въпросът не опира само до този министър, а и до цялостната концепция за управление на водния сектор в България.

Емил Димитров

Имаше много упреци от страна на депутатите, че Емил Димитров не е подходящ за този пост, защото не е воден експерт и е назначен само защото трябва да се предложи отново човек от „Обединени патриоти”. Така ли е според Вас и има ли той необходимите качества и умения за екоминистър?

Той през своята кариера е работил много неща, само екоминистър не беше ставал. Това дали ще се справи на този пост или не, аз предполагам, че ще се справи, защото в рамките на една година няма кой знае какво да се направи. Ако ние разчитаме, като граждани, че от личността на един министър зависи управлението в един сектор, значи много сме я закъсали. В крайна сметка гарантирането на адекватната работа на едно министерство на първо място зависи от професионалната администрация. Ако тя не е на ниво, тогава какъвто и експерт да е министърът, работата ще бъде компрометирана. Аз искрено се надявам в МОСВ да има достатъчно добри експерти, които да гарантират, че дори новият министър да не е специалист по околна среда, в крайна сметка да направят така, че това министерство да участва в общите усилия за решаване на водната криза по най-ефективния и добър начин.

снимка: БГНЕС

Къде според Вас сбърка в управлението на екоминистерството Нено Димов и какво не успя да направи? Можеше ли да се избегне според Вас водната криза?

Очевидно става въпрос за упражняване на контрол и някак си превантивно мислене по отношение на това какви валежи ще има през годината и дали те ще са достатъчни и т.н. Аз съм далеч от мисълта, че персонално Нено Димов сам отговаря за контрола и следи всеки язовир на какво ниво е. Разбира се, сега прокуратурата е на ход и ще установи дали има той има някаква чисто наказателна отговорност. Отделно от това аз смятам, че не трябва да прехвърляме цялата отговорност само на министъра. В България през последните години сме свикнали да прехвърляме отговорността на политиците и забравяме, че всъщност основната част от работата се върши от администрацията. Когато става въпрос наистина за контрол – администрацията е ключова. Възможно е примерно контролът да е бил възпрепятстван от г-н Нено Димов, което е въпрос на доказване от наказателното разследване. Ако се установи, че има и други лица, които не са съобщили и алармирали, или не са предприели действия, когато са видели, че кризата предстои, тогава смятам, че те трябва да носят отговорност. Не може да превръщаме всеки един въпрос в политически. Валежите не са политически проблем. Ако не се е пазил обемът на язовира с някакви користни цели, тогава отново отговорността е чисто наказателна. Трябва да е ясно, че лява или дясна политика във водния сектор няма. Това е битов въпрос и икономически, той не е политически. Който и да е министър на този пост, трябва да се ръководи от гарантирането на водоснабдяването. Този контрол е експертен и ако не се осъществява, язовирите ще пресъхнат и няма да има водоснабдяване. Това означава, че този човек, който е на този пост, трябва да носи наказателна отговорност, не политическа. Политическа отговорност се носи за сгрешени политики, а аз не виждам тук сгрешена политика, а по-скоро неупражняван контрол.

Прокуратурата заяви, че ще има още арести за водната криза, но твърденията на повечето политици са, че Нено Димов е изкупителна жертва. Вие също казахте, че според Вас не само един човек е виновен. „Показно убийство” ли бе разигралата се ситуация с бившия министър според Вас, както я определи министър Каракачанов? И защо?

Като цяло политическият елит е стреснат от този арест, защото всички политици, независимо от коя партия са, са персонално застрашени. Когато се случи такъв прецедент с някой техен колега, е възможно във всеки един момент и с тях да се случи същото. Това, от една страна, е хубаво, защото политиците бяха свикнали малко да живеят в един комфорт на безнаказаност, докато са действащи. Добре е да имат едно наум, че прокуратурата вече няма някакви прегради за да повдига дела срещу тях. Смятам, че това ще има оздравителен ефект. Разбира се, ако се прекали в тази посока и се мине на някакъв вид румънски сценарии, както по времето на Лаура Кьовеши, в лов на вещици за корупция и т.н., тогава е възможно това да блокира администрацията, защото всеки един политик ще се страхува да прави каквото и да било, за да не попадне под ударите на наказателното преследване. Именно за това всичко трябва да бъде с мярка. Заявката, поне към момента, на главната прокуратура е да бъде доста по-активна. Ние видяхме какъв е стилът на Иван Гешев, когато беше ръководител на Специализираната прокуратура. Предполагам, че по същия начин ще работи и в качеството си на главен прокурор.

снимка: БГНЕС

Ще оцелее ли коалицията между „Обединени патриоти” и ГЕРБ след отстраняването на министър Димов?

Да, ще оцелее, защото Нено Димов не е олицетворение на ВМРО, той е външен за партията човек. Отделно от това относно действията на Каракачанов до момента, а пък и на Валери Симеонов до голяма степен, те са прагматично настроени по отношение на политиката, независимо от по-крайните си изказвания, когато става въпрос за запазване на управлението, то тогава те винаги са подхождали прагматично. Силни са на приказки, но на действия са по-скоро умерени. Именно за това смятам, че няма да тръгнат да развалят тази група. Не смятам, че ще има някаква дестабилизация. Никой от политическите партии в парламента няма интерес да има предсрочни избори. Дестабилизирането на мнозинство се случва тогава, когато перспективата е да има избори, които определена партия има мотивацията да спечели. При положение, че в БСП предстои избор на председател и знаем какво е отношението на Корнелия Нинова към този въпрос, както и това, че има вътрешно разцепление в самата партия, не смятам, че ще тръгнат и те така убедено към някакъв курс към предсрочни избори. Те нямат и потенциала да го постигнат.

Въпреки това във вторник Валери Симеонов определи коалиционния съвет като „много неприятен“. Ще се потуши ли напрежението според Вас след избора на Емил Димитров-Ревизоро за екоминистър?

Политиката е неприятна работа. Той не е отишъл, за да му е приятно. Там е, за да решава някакви проблеми и да изразява някакви позиции. В крайна сметка, като не е на неговата, такъв е животът. Не винаги става това, което ние искаме. Към момента, макар че е казал, че „не е приятен“ коалиционният съвет, не сте видели да е напуснал или да се е оттеглил. Напротив, той си стои в мнозинството и си изпълнява задълженията като народен представител. Силни са Патриотите на гръмки изказвания, но когато дойде въпросът за реалните действия, те са по-скоро прагматично настроени. Под това разбирам, че не им се излиза от управлението. Но и на никой политик не му се излиза. Тези неща, които направи Радан Кънев в предишния мандат, малко хора биха ги направили, ако имат здрава политическа логика.

снимка: БСП

Оправдан ли е според Вас вотът на недоверие на БСП към правителството относно водната криза?

Вот на недоверие винаги е хубаво да има, това е много силен демократичен инструмент, но въпросът е да не се използва за щяло и нещяло и в крайна сметка да се обезсилва неговият общ ефект. Твърде много станаха вотовете в България и обществото като цяло не ги възприема така, както преди. До преди 15-20 години, когато станеше въпрос за вот на недоверие, това звучеше като голяма новина и всички вперваха погледи там и се интересуваха. В момента всеки един вот е поредната акция на опозицията, която е обречена на неуспех. Дано поне да има някакъв съдържателен дебат, но аз и в това се съмнявам, тъй като отношенията между ГЕРБ и БСП са на такова ниво, че те преминават единствено и само за да има търсене на някакви конструктивни, общи решения.


Тоест според Вас няма да събере необходимата подкрепа от народните представители в парламента?
Не, няма да събере. Категорично съм сигурен, че няма да събере необходимата подкрепа и няма да мине.


Share Follow

Leave A Reply