Поредна порция медийни сблъсъци между президент и премиер доведоха до сътресения в държавата. Свалянето на доверието на държавния глава към правителството е поредният ход на Румен Радев, целящ дестабилизация в страната. Последователната политика на президента в тази посока със сигурност не може да бъде отречена. Светкавичният отговор на Борисов не закъсня. Двамата си размениха остри реплики по обичайния начин – през медиите.

Напоследък се наблюдава нарастваща тенденция политиците да хвърлят словесни престрелки, използвайки журналистите за свой канал. В търсене на все повече внимание (или отвличане на такова към изкуствено създаден конфликт между институциите) се сипят все по-крайни и нападащи реплики.

снимка: БГНЕС

Но не може да не се отчете, че този пиар ход не е успешен. Или поне за кратко, защото, както се казва: “Всяко чудо за три дни”. Президентът доста умело се опитва да отвлече вниманието от себе си и скандала с Прокуратурата. Рискът да изгуби така пазената си висока обществена подкрепа изглежда реален. Дори и обвиненията за опит да осуети проверка срещу съпругата си да се окажат неверни, скандалът ще остави черно петно по безупречната му репутация, градена през тригодишния му мандат.

Въпреки всичко този политически ход остана малко недоизпипан. Най-лесно се критикува, но трудно се дават работещи решения. Румен Радев видя “остра криза във всички системи”, “засилване на бедността”, “все по-голямо неравенство”, “несправедливост” и „отказ кабинетът да поеме политическа отговорност за водната криза в Перник“. Нещата отстрани обаче изглеждат по следния начин: Президентът избра да произнесе тази реч, парадоксално, точно в деня, когато премиерът е на посещение в Перник, за да инспектира строежа на новия водопровод. Радев не предложи конкретни решения и обвини властта в липса на действия. Никой обаче не може да оспори факта, че конкретно по този проблем се върши много работа, дори кметът на Перник (номиниран и подкрепен от БСП) многократно е изразявал благодарността си към Борисов за ангажирането му по случая.

Би могло да се твърди дори, че актът на президента може да се обърне и срещу него. България е парламентарна република, а властта на държавния глава е само представителна. Дори и Радев да има реални решения за очертаните от него проблеми, той няма да получи възможността да ги реализира без помощ от правителството, което държи мнозинство в парламента. Единственото, което може да прави, е да продължи да критикува, докато все още не е спаднал общественият интерес към него, както между другото се случи с един друг неуспешен критик на властта, който така и не получи доверието на хората – Мая Манолова. Общото между тях е, че и двамата вече нямат възможност да прокарат своите политики по важните за страната въпроси.

снимка: личен архив

Самото сваляне на доверието към правителството няма да промени нищо в голям мащаб. Доста по-сериозни политически техники от президента бяха увенчани с грандиозен неуспех – 18 пъти само за три години парламентът не се съобрази с волята на държавния глава и отхвърли ветата му на различни закони. Опитите му да започне дебати за промяна в Конституцията също не срещат сериозна подкрепа нито от управляващите, нито от гражданите. Но с тази разлика, че те за времето си трупаха единици върху политическия му рейтинг.

Сега единствената полза, която евентуално може да спечели той, е хората да забравят за скандала му с Прокуратурата. Това обаче ще бъде временно, тъй като новият главен прокурор Иван Гешев даде силна заявка за активно участие в борбата с престъпността по всички етажи на властта. Едва ли ще остави случаят да бъде забравен, най-малкото и заради това, че президентът ще бъде голяма „риба“ в професионалното досие на главния прокурор, който към момента все още не е успял да натрупа негативи по репутацията си и се ползва с респект пред обществото.

Факт е, че криза има, не само в Перник, а и в цялата страна. Но разединяването на институциите категорично не може да бъде решение на нито един проблем в държавата. Вместо да работят заедно в името на гражданите, президентът и премиерът целят единствено дискредитиране на другия пред потенциалните бъдещи избиратели. Тази своеобразна игра обаче няма да доведе до успех нито за единия, нито за другия. Вместо да насочват взаимните си усилия в “битка” един срещу друг, институциите биха постигнали много повече, работейки заедно, не само в името на гражданите, а и за собствения си политически рейтинг. Не е нужно само скандалите да са индикатор за активно участие в политиката.

Росен Плевнелиев, снимка: БГНЕС

И докато президентът и премиерът участват в политическите си игри за “доверие”, за това ще плащат хората. В демократичните държави доверието трябва да се дава и снема по един и същи начин – от народа чрез избори. Докато подобният ход на предишния ни президент Росен Плевнелиев седем години по-рано, беше последван от масови протести, които доведоха до реалната оставка на правителството на тогавашния министър-председател Пламен Орешарски, засега изгледи за същата развръзка не се очертават. Социологическите проучвания показват, че мнозинството от обществото не желае предсрочни избори. Затова и големият губещ в цялата ситуация може да се окаже Румен Радев.

снимка: БГНЕС

А политически искри винаги ще има. Това за момента остава най-ефективният ход за поддържане на интереса и вниманието на гражданите. Разбира се, при силни и обосновани позиции би могло да се стигне до действие и промяна. А всичко останало остава празни приказки и лош пиар.


Share Follow

Leave A Reply